Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Докараха в съда лекарите, замесени в източването на милиони в Пловдив
  • Новини

Докараха в съда лекарите, замесени в източването на милиони в Пловдив

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
sdasdsdgergergre.png

Лекарите, замесени в аферата с фиктивния медицински център и източването на Здравната каса и техни съучастници, бяха доведени с конвой в Районен съд – Пловдив. Съдебен състав ще реши дали да ги остави в ареста за постоянно или да им даде по-леки мерки за неотклонение. В съдебна зала бяха доведени д-р Ненко Василев , 36-годишният Пламен Коларов, 53-годишната Веселина Николова /с която Василев живее на семейни начала и има две дъщери/,  66-годишната Златка Бързашка, и 58-годишният проф. д-р Ростислав Костадинов. Единствен Пламен Коларов скри лицето си под маска и качулка на суичър, предава TrafficNews.

 

Те са обвинени в извършена документна измама – за това, че съзнателно са дали възможност на един от тях – Ненко Василев, да получи от бюджета на НЗОК чужди имущество – пари в големи размери – 815 000 лева. Това е станало чрез съставяне на електронни документи с невярно съдържание – протоколи за отпускане на помощни средства за хора с увреждания.

Обвинението е, че в периода 12.07.2022 г. до 22.06.2023 г. обвиняемите в съучастие и като съизвършители са съставили официални
документи с невярно съдържание за предписване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания (7482 пациенти) без правно основание от бюджета на РЗОК – Пловдив за паричната сума от 700 211 лв.

В групата има още трима обвиняеми, които не са задържани. Това са проф. Стефан Костадинов, Тодор Коларов и Мария Декова. Последната е лекар от Велико Търново и здравословното й състояни не позволява да бъде в ареста.

Д-р Ненко Василев е добре познат на Икономическа полиция. Всъщност това е поредната схема за източване на бюджета от пловдивския лекар. Дружеството, през което са оперирали лекарите е „Медлайф”. „Медицински център Медлайф“ ЕООД е регистрирано ден преди Коледа през 2016 година от Васил Ненков Василев, който е роден през ноември 1998 г. и към онзи момент едва е навършил 18 години.

Компанията е със седалище в София, въпреки че Василев е от Пловдив, и с предмет на дейност: Осъществяване на специализирана извънболнична помощ от не по-малко от трима лекари с различни признати специалности, след регистрация на лечебното заведение в съответната Районна здравна инспекция, в това число диагностика, лечение и наблюдение на болни, консултации, профилактика, лабораторни и други видове изследвания, предписване на лекарства и лекарствени средства, експертизи на временна нетрудоспособност, издаване на медицински документи във връзка с дейността, физиотерапия и кинезитерапия и други възстановителни и рехабилитационни процедури, доколкото са свързани с осъществяване на извънболничната помощ, както и всички видове търговски сделки, необходими за задоволяване нуждите на осъществяваната медицинска дейност и за обслужване на пациентите.

Медицинският център обаче е бил абсолютно фиктивен и там не са извършвани нито една от изброените по – горе дейности.

Управител е баща му 59-годишният Ненко Василев Василев. За да заема тази функция, той трябва да притежава и необходимата медицинска квалификация. Според официални документи, приложени към фирменото дело, Василев се е дипломирал като лекар през 91 година във ВМИ-Пловдив. Взел лекарска специалност „Вътрешни болести“ от ВМИ-Пловдив през 2001 година, а през 2004 година завършва здравен мениджмънт с диплома в УНСС.

Името на Василев е замесено в много скандали. Той е бивш управител на Медицински център „Аврора” /бившето ДКЦ „Надежда” в кв. „Гагарин“/. След фалита на медицинския център, съпроводен от месеци неплащане на персонала на медицинския център, Василев затвори и се преориентира към продажбата на медицински принадлежности за хора с увеждания.

През годините негови фирми трупат сериозни задължения към НАП, банки и контрагенти. В следствие на това има запори, фалити и завлича редица фирми.

Проф. д-р Ростислав Костадинов работи в катедрата по „Епидемиология и Медицина на бедствените обстановки“ в Медицински университет – Пловдив и преподава там. Неговото участие буди недоумение, предвид блестящата му лекарска биография. Той е работил като военен лекар, бил е част от военномедицинския отряд за бързо реагиране, участвал е в редица мисии в чужбина.

Проф. доктор Ростислав Костадинов е професор по Медицина на бедствените обстановки и началник секция в катедрата в МУ-Пловдив. Той е първият български медицински офицер назначен на служба в командните структури на НАТО – 5 години служи в Главния щаб на Съвместното командване на НАТО в Неапол, Италия. Ръководи планирането на медицинските интервенции и след това и здравното обезпечаване на интервенцията “ Обединен бранител “ в Либия през 2011 година, за което е награден с орден от основния секретар на НАТО. Професорът е президент на интернационалния теоретичен комитет на International Disaster Medicine Association (IDMA) и специалист в Defence and International Security Institute (DISI). Секретар е на Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“.

Д-р Мария Декова е епидемиолог и е сред най- уважаваните лекари във Велико Търново.

36- годишният Пламен Коларов е бивш футболист на „Спартак Пловдив“. Според държавното обвинение, той е един от „дистрибуторите“, които са събирали данни за инвалиди и пациенти, на които фиктивно са били отпускани помощни средства и медицински изделия. Срещу него има и второ обвинение за подтикване към лъжесвидетелство“, тъй като след началото на разследването е опитал да накара част от хората да потвърдят неистини.

Съдът обяви , че делото за мярката ще се гледа при закрити врати, тъй като „не било редно лична информация за уаязвими хора да става публично достояние“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Днес ни очакват силни гръмотевични бури, бъдете внимателни
Next: Задачата, която побърка нета: Премести 1 клечка и реши уравнението

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.