Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Докато люлякът цъфти, напълнете буркан с цветчетата и залейте с растително масло
  • Новини

Докато люлякът цъфти, напълнете буркан с цветчетата и залейте с растително масло

Иван Димитров Пешев май 13, 2023
luuqiewqiekqweqw.png

Завладяващото вълшебно ухание на люляк е невъзможно да се забрави! Нежният и сладък аромат на цъфтящи пролетни градини ни изпълва с приятни усещания. Но не всеки знае за лечебните свойства на красивите лилави цветчета. Оказва се, че обикновеният люляк може да помогне на тялото да се справи с много заболявания.

Люляков цвят

Лечебните свойства на люляка са известни на народната медицина от стотици години. Люлякът растял в изобилие в градините на благородниците на Османската империя. Смята се, че именно там растението е използвано за първи път за медицински и парфюмерийни цели.

Люлякът съдържа голямо количество аскорбинова киселина, етерични масла и флавоноиди, които имат положителен ефект върху тялото. Люлякът е отлично антипиретично, противовъзпалително и аналгетично средство.

От него се приготвят чай, масло, компреси и мехлеми, които са полезни при ревматизъм, ревматоиден артрит, ишиас, петни шипове и подагра. За съжаление, люляковото масло е почти невъзможно да се купи дори в специализирани магазини. Но можете лесно да го приготвите сами у дома.

 

Масло от люляков цвят

Цветовете на люляка трябва да се събират в гориста местност или извън града – далеч от индустриални зони и прашни пътища.

Необходими продукти:

  • свежи люлякови цветове
  • всяко растително масло без изразена миризма
  • 1 литров буркан с капак
  • чиста марля

Приготвяне:

Внимателно отделете малките цветчета от стъблата, напълнете буркана с тях.

 

Загрейте растително масло до 40 градуса и напълнете с него буркана с цветовете догоре.

 

Затворете съда с капак и оставете да кисне 2 дни.

Прецедете маслото през тензух, като добре изстискате цветчетата на люляка.

Загрейте маслото отново и добавете прясна порция цветове, оставете ги да се накиснат още 2 дни.

Повтаряйте процедурата, докато получите достатъчно ароматно масло .

С това масло трябва да разтриете челото и слепоочията си при мигрена, втрисане, да масажирате възпалени стави при ревматизъм и други заболявания на органите на движение. Опитайте да добавите този продукт към крем, лосион, шампоан и балсам – ще обогатите козметиката си с този очарователен аромат и ценни вещества.

 

Днес съвременните билкари все още използват масло от люляк за лечение на обриви, слънчеви изгаряния, малки порязвания и ожулвания и други кожни заболявания като пъпки, акне и циреи. Ако добавите масло към почистващите продукти, тогава свеж аромат ще изпълни цялата къща.

Това масло лекува бронхит, настинка, тонзилит, грип и се използва за инхалации. Люлякът облекчава стреса и всички видове нервни разстройства, повишава сексуалното желание при жените и мъжете.

Маслото от цвят на люляк подобрява състоянието при разширени вени. За целта компрес от памучна кърпа, напоена с люляково масло, се прави през нощта, като се увива с прозрачно фолио отгоре. Тези процедури са особено ефективни в комбинация със специални упражнения за кръвоносните съдове.

Continue Reading

Previous: За всяка болка има билка – 20 безценни съвета от баба Ванга за здравето и храненето
Next: Мoлбa зa oтпуcк, кoятo paзвeceли цялa Бългapия! Вижтe я и cи пoдoбpeтe нacтpoeниeтo

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.