Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Докато наркомани газят хора, арестувате артисти. Евала, клоуни!
  • Новини

Докато наркомани газят хора, арестувате артисти. Евала, клоуни!

Иван Димитров Пешев юли 20, 2022
ccwlcowinn.jpg

Арестът на клоуни в столицата вчера предизвика вълна от мнения и коментари в социалната мрежа.

Повечето потребители смятат, че задържането е било крайно решение и клоните всъщност не са артистите, а лицата с униформи.

Някои твърдят, че все пак са възпрепятствали движението и е трябвало да бъдат задържани.

„Докато наркомани газят хора по пътя, трав*си карат тротинетки с 130 по тракия и си седят по домовете неубезпокоявани заради статуса си, други правят шоу и седят в районното. Евала клоуни, хванахте най-големите апаши, майката да ви таковам… писна ми да бъда културен…“, гласи коментарът на Александър Данчев.

Думите на мъжа са придружени и със снимка от районото.

„Саше, а ако ти с дъщеричката ти бяхте 4-та или 5-та кола в колоната чакащи, нея, примерно я боли зъб или не ѝ е добре, а всички ти обясняват, че отпред има клоуни и трябва да си над тези неща? И нарочно казвам да не си първа кола, защото ако си първи, ще ги прегазиш. Хайде сега, като примерен водач и притежател на оранжево талонче сам кажи тия какво правеха на платното и задържаха колите. До тях е цял площад Славейков, но те запушшха платното“, контрира Николай К.

„Общината дава улицата срещу 150лв на час, ако я бяха взели за филм и седеш в опашката без да знаеш? Не си сериозен“, обаче е отговорът на Данчев.

„Да, съгласен съм, не трябваше да се стига чак до арест, но от видеото което гледах буквално се гавреха с полицаите- качваха се в патрулната кола, не се подчиняваха на забележките им и още куп неща, които доста изчерпаха търпението им.“, посочва пък Цветелин Д.

Друг потребител от своя страна сподели подробности от първо лице за двамата артисти. То обясни, че двамата са мексикански граждани.

„Аз бях там и понеже полицията не говореше английски отидох с тях до 4-то и се оказа, че една позната, която се занимава с цирк реално ги е поканила в България, понеже са от Мексико.. Да не говорим, че един таксиджия ни поиска 15 лв да ни закара до 4то от Витошка..“, отбелязва Мартин М.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българка откри лек с ракия, който лекува диабета завинаги
Next: Луна изгрява като нов спасител на България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.