Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Докато родните управници се дърлят за апартаменти и милиони, кметът на село Смилян ги вкара в миша дупка
  • Новини

Докато родните управници се дърлят за апартаменти и милиони, кметът на село Смилян ги вкара в миша дупка

Иван Димитров Пешев юли 3, 2022
skilqnlasha.jpg

Родопско село Смилян, известно с шарения си боб, се прочу и с кмета си. В социалната мрежа се появиха негови снимки как управлява валяк и сам ремонтира улиците в селото.

Оказва се, че Чавдар Червенков не обича да стои в кабинета си, а предпочита да копае, лепи плочки и ремонтира улици.

Той е кмет за пример или поне така казват всички в родопското село Смилян. Взима валяка от приятел, защото в края на зимата стичащата се от планината вода почти е разрушила няколко улици в селото.

„Взех валяка от приятел, не беше нужно да ангажирам негов работник, тъй като аз мога да карам всяко превозно средство. Хората не се учудват, те ме виждат в различна светлина – един ден строя цветарници, в друг правя покриви, после нареждам плочки“, каза Чавдар Червенков пред Нова тв.

Той е първи мандат кмет.

„Това не е предизборна кампания. Не съм максималист пак да стана кмет, но може би ако не стана пак, ще ме е яд, че някои от нещата, които съм започнал, не съм ги свършил. Станах кмет, за да докажа, че не всичко става с пари, като има желание човек, намира му се калая. Аз не съм политик, не знам дали ще се кандидатирам пак за кмет“, споделя смилянският кмет.

Постоянно живеещите хора в селото са около 1600. По думите му Смилян е единственото село в Смолянска област с положителен прираст. От началото на годината са се родили 7 бебета.

Село Смилян
Чавдар Червенков не е роден в Смилян, но иска да прекара старините си в селото. На младини е бил спортист, завършил е Минния техникум в Мадан, но никога не е работил в мина.

Работи в заводите около Смилян. Откакто е кмет може да бъде видян навсякъде из селото, но не и в кабинета.

По негова идея село Смилян има своя Facebook страница, в която кметът гордо показва какво е постигнал по време на мандата си, като ремонта на училищния салон, например, който е направен с европейски средства.

Работната ръка е от него и доброволците от селото, средствата получава от община Смолян.

Казва, че кметуването е много работа за малко пари, но му харесва да помага на всеки потърсил го.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ООН: България стои върху златна мина! Погребвате нещо велико! Може да печелите милиарди от
Next: Вижте какво ще се случи, ако преминем от лев към евро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.