Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Докторът не се е къпал от 5 години! Странен навик промени драстично живота му, ето какво заключи от това, че не се къпеше
  • Новини

Докторът не се е къпал от 5 години! Странен навик промени драстично живота му, ето какво заключи от това, че не се къпеше

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
dwqqwgsdbrrr.png

Докторът и журналист Джеймс Хамблин веднъж публикува книгата „Чистотата – новата наука за кожата и красотата с много по-малко усилия“. Тя е резултат от пет години задълбочени изследвания.

Една от ползите от този странен навик е, че кожата му е станала по-качествена и е променила миризмата си.

– Когато кажа на хората, че не съм използвал сапун и не съм се къпал от пет години, те обикновено са шокирани. Разбира се, всичко това се случваше в разгара на пандемия, така че критиките, с които се сблъсках, бяха още по-лоши.

Разбира се, преди пандемията, по време на нея, както и сега, редовно си миех ръцете. Все пак аз съм лекар в Йейлското училище по обществено здраве, би било лудост да не си измия ръцете – казва този 37годишен.

Въпреки това подходът му към душ и къпане, според него, е минималистичен и също така обясни къде греши, когато става въпрос за хигиена според него.

– И при нас става все по-смрадливо, зачестяват случаите на акне, екземи, псориазис и подобни автоимунни заболявания.

Най-лошото е, че се фокусираме само върху това да се отървем от миризмата. Всички изследвания показват, че въпреки че мием повече от всякога, ние все още не мием ръцете си правилно, а това е най-важното – казва Хамблин.

Казва, че така се опитал да експериментира с намаляване на количеството сапун и препарати, които използва.

– Тъй като ги използвах все по-малко и по-малко, имах по-малка нужда от тях. Кожата ми стана по-малко мазна, екземата започна да отшумява.

Вярно е, че не мириша на лавандула, но също така се отървах от миризмата на лук под мишниците, която имах в началото. Когато за първи път спрях да използвам дезодорант. Сега мириша на човешко същество. Днешните хора смятат, че който не мирише на парфюм, не е чист. Това просто не е вярно – казва той тогава.

Той също така заявява, че телесните миризми се различават от ситуацията, в която се намираме. Също така спомена случая на негов приятел, който не успя да се пребори с акнето дълго време.

– Знаете ли кое беше единственото нещо, което й помогна? Когато изхвърли всичко от употреба – тя опита антибиотици и противозачатъчни хапчета. Също и много други опасни лечения, които имат сериозни възможни последствия.

Едва когато спря да приема каквото и да било, след няколко месеца, когато кожата й беше твърде мазна. Нещата се успокоиха напълно – каза Джеймс, добавяйки, че според него предписването на антибиотици на хора с акне е напълно погрешен подход.

В крайна сметка той заключи, че антибиотиците се използват твърде много в днешно време. Проблемът ще дойде, когато спрат да работят.

Микробите във и върху нашата кожа са много важни, но тази екосистема трябва да бъде напълно открита и проучена.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задържаха Васил Божков, ще бъде откаран в болница
Next: Една приятелка ме почеpпи със супа топчета, но по много по-модерна рецепта. Много ми хареса

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.