Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Докъде се докарахме: Кафето в Пловдив е 3 лева, а в Брюксел…
  • Новини

Докъде се докарахме: Кафето в Пловдив е 3 лева, а в Брюксел…

Иван Димитров Пешев декември 30, 2023
gedsafvsdgsdfgfdsgfd.png

Колкото и да ни струва, че у нас всичко е скъпо и прескъпо, в сравнение с другите европейски държави изглеждаме като наистина евтина дестинация. Как обаче вървят цените по кафенетата на пловдивската Главна и питейните заведения в Брюксел.

Очевидци, избрали да посрещнат празниците при свои роднини там, са изпратили снимки от белгийската столица, пише „Марица“. Ето каква е равносметката:

 

Най-обикновено кафе еспресо на Главната се купува средно за около 3 лева. В Брюксел цифрата е същата, но с ключовата разлика, че валутата е в евро. Така кафето там излиза около 6 лева.

Капучино в заведение край сградата на пловдивската община струва 5 лева, а млякото с какао е около 4.50 лева. В „сърцето на ЕС“ най-тачената гореща напитка за зимата е горещ шоколад, който струва около 4 евро. Ако обаче е с истински шоколад, който се продава на специална пръчка и се разтваря, цената вече става 4.50 евро.

Изводът е, че цените в двата града наистина са сходни, но у нас са в лева, а в Брюксел – в евро. Така излиза, че пловдивската Главна е два пъти по-евтина от брюкселския център.

В името на обективността обаче трябва да се отбележи, че и доходите на пловдивчани са в пъти по-ниски от тези на средностатистическия жител на Брюксел.

Там заплатата на работещите гони 4000 евро, докато в Пловдив – е далеч под 2000 лева. Ако трябва да бъдем съвсем точни – 1736 лева за третото тримесечие на 2023 година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Повод за гордост! Поздравления за Нургюл Салимова, направи нещо невероятно
Next: Господня молитва – прочетете я тази вечер, за да има светлина в дома и душите ви

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.