Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Домашна суканица със сирене. Толкова е крехка, че се троши под пръстите!
  • Без категория

Домашна суканица със сирене. Толкова е крехка, че се троши под пръстите!

Иван Димитров Пешев януари 22, 2025
Screenshot_11

Ако обичате баницата да е с крехки, тънички кори, които буквално се трошат под пръстите ви, а вкусът й да ви грабва още от първата хапка, то тази рецепта е точно за вас! Предлагаме ви да си направите Домашна суканица със сирене , която ще е идеалната почерпка за предстоящиете празнични дни! Ето какво ви трябва:

Домашна суканица със сирене

Необходими Продукти (измерени с чаша от 200 ml и малка чаена чаша от 120 ml):

  • 1 чаша хладка вода
  • 1 чаша хладко мляко
  • 1 чаена чаша олио (100 ml)
  • 1 чаена чаша захар
  • 1 чаена чаша суха мая
  • 5,5 чаши брашно
  • 1 чаена лъжичка сол

За пълнеж (по желание):

  • извара/ магданоз

За намазване:

  • 200 г разтопено масло
  • 1/2 чаена чаша олио (50-60 мл)

И още:

  • 1 жълтък
  • 1 чаена лъжичка олио
  • 1 чаена лъжичка сусам
  • 1 чаена лъжичка черен кимион

Начин на Приготвяне:

Смесете водата и млякото, след това разтворете маята и захарта. Добавете олиото и започнете постепенно да добавяте брашното, разбъркано със солта.

Замесете меко, нелепнещо тесто и го разделете на 8 топки. Оставете ги да починат 10 минути.
img 1148

Снимка: YouTube

Върху набрашнена повърхност всяка една от топките се разтваря на тънка кора. Намажете всяка кора с разтопена мазнина и я прегънете от двете страни като хармоника. Поставете плънката в средата, след това прегънете краищата, за да затворите.

img 1150

img 1152

Снимка: YouTube

След това леко започнете да я усуквате, сякаш изстисквате кърпа. Първото руло сгънете като охлюв и го поставете в средата на застланата с хартия тава.

img 1154

Снимка: YouTube

Навивайте следващите кори около първата, докато се напълни цялата тава. Оставете за 10 минути, докато фурната загрее.

Намажете баницата отгоре с жълтък и я поръсете със семена, след което я изпечете в добре загрята фурна на 180 градуса до зачервяване.

img 1146 1

Снимка: YouTube

Да ви е сладко!

Continue Reading

Previous: Вълча баница с кайма – кеф ти вита, кеф ти права, все е зверски вкусна!
Next: Отличен ДОМАШЕН ТРИК за почистване на мръсни и омазнени кухненски шкафове с едно движение: Изпробван и действащ веднага!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.