Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дори и от отвъдното, преподобна Стойна изпълнява желания, написани на лист
  • Новини

Дори и от отвъдното, преподобна Стойна изпълнява желания, написани на лист

Иван Димитров Пешев април 18, 2023
prepodobnastoina.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преподобна Стойна, освен пророчица и велика лечителка, тя е още екстрасенс, медиум, гадателка и ясновидка. Десетки години след смъртта на феноменът хората получават от нея изцеление на телата и душите си.

 

На много места у нас я наричат духовната майка на Ванга. За нея пророчицата от Рупите е казвала често:
„Три пъти по-силна от мен е Стойна, да знаете, да помните”.

Всеки, стъпил в храма й в Златолист може да усети магнетичното въздействие на това място.
Първото, което привлича посетителите е мраморната плоча с двуглавия орел.

Тя е разположена в средата на храма, непосредствено под купола му.

Тя е донесена от Цариград и според поверието зарежда с биоенергия. Но трябва да се знае следния ритуал.

За да се изпълни желанието ти, на плочата се стъпва боса, без обувки.И изричате наум за какво си мечтаете. Има още чудодейни место в църквата на преподобна Стойна, които изпълняват желания.

Това е пред сребърният кръст, подарен на пророчицата от владика, за да помага на хората.

 

Другото место, което изпълнява желания е книгата на масата в стаята.
Кое от двете ще предпочетете зависи от това, което почувствате в себе си, щом пристъпите прага на храма.

Това обаче не са единствените чудодейни предмети в стаята на преподобна Стойна.

В двора на храма има огромно яворово дърво, за което се твърди, че е на 1300 години.

На него има много дървени люлки. Местните твърдят, че то е лековито.

Щом застанеш под него, не само се зареждате с енергия, но и болките ви минават. В дървото посетителите поставят листчета с надеждата ясновидката да сбъдне желанията им от отвъдното.

 

Такива листчета може да поставите и на втория етаж, където е живяла ясновидката.

Таванът на стаята на гадателката е осеян със снимки, оставени за здраве и благополучие. Освен това на двора на храма има кладенец. Според поверието, ако се наведеш над него и кажеш желанието си, то се сбъдва.

Защото водата е жива, твърдят тези, които вече са се уверили в чудото.

Има вярване, че ако преспиш на пода в стаята на преподобна Стойна, се излекуваш от болестите си.

 

Въпреки многобройните чудеса българската православна църква не е обявила преподобна Стойна за светица. Свещениците не го правят, защото според тях пророчицата е лекувала неканонично.
Въпреки това хората продължават да я тачат, а тя им се отплаща с чудеса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След голямата новина на Великден и многото хейт, Камелия затвори устата на всички с нови
Next: Не е лошо свекървата да живее близо до нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.