Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доц. Милен Иванов: Килърът на Алексей Петров е самотен вълк на 50-55 г., ловува от години
  • Новини

Доц. Милен Иванов: Килърът на Алексей Петров е самотен вълк на 50-55 г., ловува от години

Иван Димитров Пешев август 23, 2023
lnoewnksnksld.png

Два куршума пронизват бизнесмена Николай Дракополов, докато чака в задръстване на околовръстното шосе в София през април 2021 г. Очевидци ще разкажат, че килърът му бил преоблечен като клошар с анцуг и стоял под моста. Няколко дни преди това се въртял там, но никой не му обърнал внимание, защото се сливал с тълпата.

Разследващи ще заключат, че е професионалист заради двете попадения в слепоочието на жертвата. След тях вдига качулката си и със спокоен ход се оттегля от местопрестъплението. Близо 3 г. по-късно самоличността му остава обвита в мистерия.

Преди дни два куршума в тялото и главата получава Алексей Петров, докато прави задължителната си разходка по горските пътеки над “Драгалевци”. Стрелецът му изчезва.

Самоличността на килъра на Петров е загадка вече повече от седмица. Местонахождението и произходът му са плод на конспирации и свободни съчинения. Българин ли е, или е чужденец? Подвизава ли се някъде у нас, или е напуснал пределите на страната след екзекуцията?

Според зам.-ректора на Академията на МВР доц. Милен Иванов става въпрос за “самотен вълк” – изключително добре подготвен в стрелбата човек, за чието “хоби” знаят едва 2-ма души. Те му предават задачи от поръчителите.

“Стигането до него ще бъде трудно, почти невъзможно, защото говорим за лице, което пази своята анонимност, поставя безопасността си на първо място и изчислява до последния детайл как да ликвидира целта, но не и за сметка на себе си – обяснява пред “24 часа” Иванов. – Този самотен вълк няма нужда от други хора в това, което прави, защото знае, че тайната ще излезе бързо наяве, ако я знаят повече хора.”

Каква професия има мистичният стрелец, колко пъти е посещавал мястото преди разстрела и какви са отличителните му черти, обяснява специалистът.

“Те са сред нас и изглеждат като нас. Разминаваме се с тях по улицата. Имат нормална работа и най-вероятно семейства. Дори близките им не знаят, че приемат поръчки за убийства. Хладнокръвни са”, посочва той.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Разби се самолетът на Пригожин. Всички са загинали
Next: Луди ни направиха с прогнозата за времето! Днес се гответе за

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.