Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • До всички пенсионери, имаме новини за Вас, играта се променя
  • Новини

До всички пенсионери, имаме новини за Вас, играта се променя

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
sdfvfdbdfhdgfjgfhgj.png

Пенсионерите в страната очакват с нетърпение датата 1 юли. Тогава, както е известно ще бъдат увеличени по т. нар. „швейцарско правило“ действителните размери на пенсиите на всички пенсионери с пенсии, отпуснати преди 1 януари 2024 г. Броят на пенсионерите към декември 2023 г. е 2 039 000.

„Само незначителна част от тях няма да получат реално увеличение, тъй като действителните размери на пенсиите им са над максималния праг на получаваните пенсии, след промяната остават над този праг и съответно – се приравняват към него“, коментират от НОИ, предаде novini.bg.

 

От осигурителния институт вече информираха, че от 1 юли минималният размер на пенсията при пълен осигурителен стаж се увеличава на 580,57 лв., а размерът на добавката от пенсията на починал съпруг (вдовишка добавка) ще се определя в размер на 30% от размера на пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга.

 

Още новини:

Пожизнени пенсии ще получават 107 легенди на българската естрада. Предложение за отпускане на пожизнени месечни пенсии на културните дейци, работили на щат към Държавно обединение „Музика“, чиито документи за трудов стаж липсват в архивите, внесе ГЕРБ в парламента. То е подписано от Бойко Борисов, Тома Биков и Деница Сачева.

Проекторешението на Народното събрание предвижда държавните парични награди да се отпускат за особени заслуги към държавата и нацията. Те са разделени в две групи. Първият списък е от 107 имена, които ще получават по 500 лв. на месец. Във втория са 26 души с по 350 лв./месечно. Изпълнението на решението на НС се възлага на министъра на културата.

Сред имената има не само видни певци, но и технически лица, работили към бившата Концертна дирекция. Причината е, че при пожар изгарят архивите и те нямат необходимите документи за стаж.

Това не е награда, а опит за закъсняла справедливост, обясни Тома Биков. Ето част от имената, които са предложени за пожизнена пенсия в размер на 500 лв. месечно:

1. Стефка Иванова Берова

2. Йордан Светославов Марчинков

3. Богдана Иванова Карадочева

4. Николай Георгиев Балинов

5. Величко Маринов Маринов

б. Светломир Димитров Цоцорков

7. Стефан Михайлов Димитров

8. Мустафа Арифоф Чаушев

9. Петко Георгиев Петков

10. Васил Михайлов Найденов

11. Маргарита Николова Хранова

12. Христо Димитров Кидиков

13. Панайот Димитров Панайотов

14. Росица Пенева Ганева

15. Светослав Аргиров Аргиров

16. Благовест Аргиров Аргиров

17. Кирил Иванов Икономов

18. Мая Василева Нешкова

19. Благой Ранков Войов

20. Рашко Лефтеров Рашков

21. Томчо Иванов Икономов

22. Камелия Кирилова Тодорова

23. Георги Стефанов Христов

24. Нели Маркова Рангелова

25. Кристина Димитрова Димитрова

26. Петя Костадинова Буюклиева

27. Маргарита Димитрова Горанова

28. Красимир Николов Гюлмезов

29. Виолета Сергиева Гюлмезова

30. Ева Кирилова Найденова

31. Петър Асенов Цанков

32. Кирил Кирилов Маричков

33. Владимир Тотев Тотев

34. Георги Михайлов Марков

35. Йордан Петков Караджов

36. Румен Спасов Душилов

37. Христо Василев Ламбрев

38. Владимир Тодоров Захариев

39. Евгений Христов Симеонов

40. Пейо Тодоров Пеев

41. Асен Константинов Драгнев

42. Митко Генчев Щерев

43. Живко Иванов Топалов

44. Цветан Благоев Банов

45. Илия Ангелов Маринков

46. Георги Станчев Георгиев

47. Константин Емилов Атанасов

48. Емил Драгомиров Герасимов

49. Станислав Йорданов Сланев

50. Веселин Маринов Тодоров

51. Ненчо Владимиров Маноилов

52. Румен Петров Лозанов

53. Йордан Борисов Стаменков

54. Огнян Стоянов Цолов

55. Здравко Цоков Желязков

56. Екатерина Асенова Михайлова

57. Силвия Демирова Кацарова

58. Милчо Тодоров Кацаров

59. Людмил Стоянов Христов

60. Валери Георгиев Градинарски

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бащата на Амая с разтърсващи думи как нелепо са изпуснали детето в протакане: Мислехме ги за спасител, те се оказаха убиец
Next: Изтече информация от шоуто: Ергенът Алекс избягал от финала: Чул се с майка си, след което избягал!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.