Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • До няколко години земята на това място в България ще достигне 4-5 хиляди евро на декар
  • Новини

До няколко години земята на това място в България ще достигне 4-5 хиляди евро на декар

Иван Димитров Пешев декември 24, 2023
fsdvdfvfdbfdbfdbfd.png

Поземленият пазар е много важен инструмент за развитие на земеделието, но без неговото регулиране от държавата (каквато е ситуацията в България), печалбите на този пазар обикновено водят до облагодетелстване на хора с криминално придобит капитал, които по този начин узаконяват капитала, инвестирайки в земеделски имоти. Това посочва в своя разработка икономистът от Силистра Кирил Боянов, информира Синор.бг.

Експертът от години настоява да се въведе прогресивен поземлен данък, който би регулирал сегашните отношения. Според автора, „липсата на държавна регулация изкривява пазара, а това е сигнал, че българските управляващи не възприемат земята като национално богатство, национална сигурност и продоволствен ресурс за изхранване на населението“.

Като основно средство за производство и в бъдеще земята ще бъде по-скъпа от златото, защото злато можеш да произведеш, но земя – не.

Поради тази причина в Дания имат право да купят земеделска земя и да я обработват само тези, които са със завършено най-малко средно специално образование и имат доказани практически умения. В Швеция към Министерския съвет има създадена специална поземлена инспекция, която разрешава кой кандидат да купи предлаганата земя.

Във Франция, Нидерландия и Белгия пък държавата дава предимство на арендаторите да купуват първи продавания имот, който те са арендували, но ако са доказани професионални земеделци. В страните членки на ЕС няма мораториум за регулиране цената на земята.

Боянов дава пример с публикация на автор от Силистренско, който изразява изненада от факта, че на проведен търг в землището на село Бабук цената за декар е стигнала 4 200 лева. Става въпрос за над 50 декара, намиращи се в близост до централен път, които към онзи момент са засадени с лавандула. И със съгласието на собственика и на ползвателя на земята тези декари са дадени като обезпечение на банков заем, който ползвателят не погасява своевременно в срок. При тези обстоятелства е съвсем нормално цената да достигне подобни нива.

Справка с подобни сделки в област Добрич показват, че цената на земята за последните години се е покачила над шест пъти и в момента е над 4 500 лева за декар. Според Боянов, в близките 10 години със сегашния начин на субсидиране земеделските земи ще се търгуват между 4 и 5 хиляди евро на декар.

И още един извод – самите собственици на земя най-после проумяха, че инвестициите в земеделски имоти са по-скъпи дори от тези в злато. Именно затова на този затихващ пазар частни фирми, с неясно какви доходи продължават без намесата на държавата да предлагат услугите си и бонусите си за покупка на земя, извършвайки безплатни оценки, снабдявайки се със скици от общинските земеделски служби.

За обикновените хора обаче тези кадастрални планове са табу, но за други – очевидно са налични, посочва Боянов. Още за поземлените отношения Ето как се развива пазарът на земя в някои европейски държави – Австрия – 4,2 хил. дол. на дка (42 хил. долара за хектар), но там има ограничение колко земя може да притежава едно физическо или юридическо лице, за разлика от България където подобни регулации липсват.

Великобритания – 3,2 хил. долара на дка (32 хил. долара за хектар), Германия – 3,3 хил. долара на дка (33 хил. долара за хектар), Чехия – 800 долара на дка (8 хил. дол. за ха), Нидерландия – над 6,9 хил. евро на дка (69 хил. евро за ха), Италия – 6 хил. евро на декар (60 хил. евро за хектар), Испания – 2 хил. евро на декар (20 000 евро за хектар), Франция – хиляда евро на декар (10 хил.евро за хектар), Румъния – 5,2 хил. евро на декар, или 52 хил. евро за хектар, Гърция – 5,7 хил. евро на дка, или 57 хил. евро за хектар, Хърватия – 344 евро на дка, или 3 440 евро за хектар, Люксембург – 11 650 евро на дка, или 116 500 евро за хектар. Най-висока е цената на земята е на Канарските острови – 12 047 евро на дка, или 120 477 евро за хектар.

Франция е държавата в ЕС, която е ПРИМЕР ЗА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ на поземления пазар – чрез изградената държавна агенция SAFER, която контролира този пазар и очевидно провежда политики за осигуряване на продоволствената сигурност на страната. Липсата на държавност в България по отношение на поземлените отношения, което умишлено се прилагаше от всички управляващи досега, създаде условия олигарсите от различни партии да изкупуват на символични цени земята на населението в тези неуправляеми преходни години.

Въпреки богатството на българската земя, която с мозайката от типови почви и факта, че на наша територия се намират 7% от най-плодородните земи в света, ние, българите не можем да се изхранваме с тази земеосигуреност от 7 дка на глава от населението. Стигнахме дотам да внасяме над 80% от нужните плодове, зеленчуци и животински храни и заедно с това привнасяме инфлацията, така че служебното правителство да бъде поставено в патова ситуация. Умишленото отдръпване на държавата от поземления пазар създаде местните феодали-земевладелци в селата.

Нерегулираният поземлен пазар създаде не само местните феодали, но също новите рентиери нотариуси, адвокати, депутати, които изкупуват много земи, очертаваки ги за субсидии. Или пък ги дават под наем и това създава напрежение при споразуменията по чл.37 в от ЗСПЗЗ ПРИ ДОГОВАРЯНЕТО за размера на наема.

Рентиерството процъфтява при тази нормативна уредба и честото сравняване с хотелите по морето говори, че демокрацията в България още не е дошла, защото това рентиерство е от времето на пещерния капитализъм – без намесата на държавата.

Процесът е неуправляем и за да се стопира до определено ниво в полза на обществото, би трябвало да се въведе прогресивен поземлен данък, като до 300 дка собственост хората да бъдат освободени от него, така че да се развиват семейните ферми за производство на плодове, зеленчуци и животинска продукция, които да получават и финансова подкрепа от държавата.

Ресурсът, който ще се натрупа от поземления данък, плюс подпомагането от ЕС би подпомогнало изграждането и на нови поливни площи с иригационни съоражения, защото България разполага с водни ресурси, а климатичните промени подсказват, че е назряло времето за прилагане на подобни инвестиции, заключава Кирил Боянов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Световноизвестна марка откри първия си магазин в България и призна, че…
Next: Екип инженери каза истината трябва ли климатикът да работи през целия ден или само когато сме вкъщи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Новината за Меди дойде преди 19 минyти, и ни остави без дyми
  • Току що! Докараха окован Мегера: Извадиха подробности за него и Филипов
  • Симеон II каза защо пропусна церемонията за цар Самуил. Вижте повече..
  • Пуснаха напълно нови непоказвани кадри след убийството на Илиян Филипов: Мъж бяга от мястото
  • Бащата на Сияна: Вижте му погледа, сякаш нищо не е направил
  • Горан Благоев: Правителството подло скри истината какво даваме на гърците
  • Снайперисти на покрива над Радев, Йотова и цар Самуил!
  • Нечувано! Затварят близо 800 от общо 1000 игрални зали в България
  • ПОКЛОН! Едва на 20 години почина…
  • Нидал Алгафари посочи новия президент на страната

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.