Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Драгомир Заков, къде ни е самолетът Ан-30, който от 1 година е в Украйна
  • Новини

Драгомир Заков, къде ни е самолетът Ан-30, който от 1 година е в Украйна

Иван Димитров Пешев април 30, 2022
dragggzakakk.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Новината, която премиерът Кирил Петков произведе вчера след срещата си с украинския президент Володимир Зеленски, че България е готова да ремонтира военна техника на киевското ведомство, озадачи редица авиоексперти и военнослужещи в редиците на Военновъздушните сили у нас. Именно заради темата за ремонтите на самолети.

В четвъртък, докато Петков и Зеленски разговаряха за помощта, която България оказва на Украйна във войната на Русия, никой не използва момента да попита армейския министър Драгомир Заков какво се случва с българския самолет, пратен преди повече от 1 година на ремонт тъкмо в Киев.

Става въпрос за Ан-30, един от флагманите на ВВС у нас, който се намира в Украйна от началото на 2021 г. за ремонт, чиято цел е да му осигури ресурс за над 7 години, след като бе приземен принудително преди 6 години. Не е ясно нито какво се случва със самата машина, нито как ще бъде обезпечен ремонтът.

По договора, сключен за цялостното му модернизиране, включително на двигателите и бордовите системи през 2020 г. от тогавашния военен министър Красимир Каракачанов, пределният срок е изтекъл през март тази година или 14 месеца от пребазирането на самолета в Киев.

И тази обществена поръчка бе обвита в скандали, след като ремонтният завод „Антонов“ край украинската столица, единствен възможен изпълнител на заданието, имаше претенции спрямо изискванията от българска страна, заложени по конкурса от 2019 г. Впоследствие недоразуменията бяха изчистени в крайна сметка МО на воеводата се подписа за малко над 7,5 милиона лева с ДДС с държавното предприятие „Укринмаш“ през октомври 2020 г.

Само преди две седмици летище „Жуляни“, където би трябвало да се намира цехът за ремонт на нашия самолет, бе обстрелвано от руски ракети. Бяха унищожени административни сгради и няколко производствени линии на съседен завод, отново част от тамошното държавно предприятие.

Драгомир Заков обаче досега не е издавал официална информация дали „Антонов-30“ на българските ВВС е оцелял при атаките, нито как ще се осъществи ремонтът му или полетът му обратно в страната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Помните ли Кристиян, който тръгна с метро за бала си? Днес е IT експерт, печели 5 пъти повече от лигльовците с лимузини
Next: Биха и ограбиха много евро от заможно украинско семейство в Слънчев бряг

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.