Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дрогираната с кокаин Диана хлипа в съда, а майка й: Какво толкова е станало?
  • Новини

Дрогираната с кокаин Диана хлипа в съда, а майка й: Какво толкова е станало?

Иван Димитров Пешев септември 16, 2022
dasasorasogoasn.png

18-годишната дрогирана и пияна на мотика Диана Мандакова, която размаза 5 коли в София, се разплака горчиво в съда и при гледането на мярката й адвокатът се опита да я защити, че катастрофирала, защото била засечена от друга кола.

С над 1,9 промила алкохол в кръвта, а не 1,53, както се смяташе в началото, е карала ученичката от ж.к. „Люлин“ и фенка на футболния „Левски“.

Прокуратурата поиска постоянен арест за 18-годишното момиче, което не спря да хлипа в залата. Освен след употреба на алкохол, Мандакова е шофирала и след като се е дрогирала с кокаин, изтъкна прокурорката по делото Любомира Апостолова.

И посочи, че ученичката е повредила 5 коли. Нанесла е и средна телесна повреда на своята приятелка Никол Раева, която се возила на предната седалка.

Не изпускай тези оферти:

„Да, има престъпление за алкохол, но нейните приятели са се качили, значи са преценили, че Мандакова не е пияна“, обяви юристът Владимиров. „Искрено съжалявам за стореното и ще помагам с каквото мога, няма да се укрия.

Ще поема всички щети“, каза през сълзи момичето. И поясни, че лятото работи като гримьорка, имала дипломи за това. Не става ясно къде учи, но се оплака, че й предстояли матури, а трябвало да стои в ареста с убийци.

Затова и съдът я пусна под гаранция от едва 2000 лева.

„Бях наистина адекватна, пред мен един човек направи обратен завой, счупи рязко волана и така стана катастрофата“, описа инцидента напомпаната с филъри Мандакова.

Междувременно майка й Нина Мандакова препубликува мнение, изразено от нейна приятелка в социалната мрежа фейсбук, според което всички млади хора се друсали и правели грешки като тази на Диана. А самата 18-годишна шофьорка била „умно и будно“ дете.

Нина Мандакова твърди още, че случаят бил „украсен“ и „има един отгоре“, който щял да съди. Видимо нито тя, нито познатата на фамилията Мандакови не изпитват угризения за това, че Диана явно системно употребява наркотици и алкохол в коктейл и сяда зад волана.

Вчера стана ясно, че едни от собствениците на ударените коли са били потресени от гледката. „Вратите на колите бяха изхвърчали на метри. Ако там имаше човек, щеше да е с отрязана глава“, казаха те пред камерите на медиите.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшен бой в магазин в Бургас! Батки с маски нахлуват! Продавачката ги преби
Next: Изсипва се полиция! Жандармерията обръща с хастара град в България!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.