Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дръж се, Петьо, България е с теб: Цанко Цветанов излезе и каза всичко след новината за Петьо Хубчев
  • Новини

Дръж се, Петьо, България е с теб: Цанко Цветанов излезе и каза всичко след новината за Петьо Хубчев

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
casnfsdhfhsfdhfg.png

 

Той се разплака в подкаст, когато трябваше да коментира за състоянието на Петър Хубчев.

Най-важната битка в живота си, която Петър Хубчев води, обединява българите и футболните хора.

Те изразяват вълна от съпричастност към един от нашите герои на Световното в САЩ през 1994 година, както и вяра и надежда, че ще пребори.

 

Друго ярко име от отбора ни в онзи незабравим за народа ни шампионат на планетата едва не се разплака, когато го попитаха какво би казал на Петьо Хубчев.

Цанко Цветанов, който бе партньор на Хубчев в защитата на най-успешния национален отбор на България, все пак успя за запази самообладание.

Преди обаче да започне за говори за Петьо, водещият на Подкаст за спорт в Блиц Румен Илиев му припомни и за големия стълб в отбраната на „лъвовете“ Трифон Иванов, който си отиде без време само на 50 години.

 

„Знаеш, нашия приятел Трифон, Бог да го прости, сега и Петьо е болен, трудно се говори“, каза Илиев.

„Понеже ми припомняш за Трифон, а аз имам там особености чувства…“, трудно сдържаше емоциите си Цанко.

 

Но все пак намери сили да засвидетелства огромната си подкрепа към Хубчев.

„Петьо, стискам палци. Моля се, аз не съм вярващ, но се моля в тези сили, които са, да ти помогнат.

Вярвам в теб, вярвам, че си достатъчно силен като мъж и като характер“, каза просълзен Цветанов.

 

„А в момента, в който и ти повярваш, може да се пребориш. Значи, човек, който вярва, той може да пребори всичко“, добави гениалният ляв защитник.

Цветанов обаче запази димломатичност, когато бе запитан дали има разделение между Наско Сираков и Станимир Стоилов.

Той напусна Левски през април след скандална пресконференция.

Припомняме, че Цветанов беше помощник на Стоилов и също си тръгна с него.

„Защо търсиш разделение между Сираков и Мъри, а не разделение между феновете и Сираков. Въпросът трябва да е към Сираков“, опита да насочи Цанко разговора в друга посока.

„Ами, нямам представа защо е това разделение. Една част от феновете са зад Наско, друга част не са зад Наско и би следвало да са зад Мъри“, отвърна водещият.

 

И уточни, че като страничен наблюдател е останал впечатлението, че феновете се разделени на две, заради това че Наско и Мъри са разделени.

„Говорим за това нещо, тъй като Цанко, ти си вътре в екипа, ти си част от екипа и може би знаеш защо е така“, продължи Румен Илиев.

„Вие вкъщи, не се ли карате“, опита да се измъкне Цветановя, явно защото не искаше да обсъжда тази тема, и водещият се съгласи, че къща без дим няма.

„Каквото съм имал да казвам за Левски, ще го кажа, когато отново евентуално някой път се върна на работа или каквото е казано, то е било казано до момента, в който съм бил на работа. Оттук нататък няма какво повече, даже мисля, че достатъчно споделих какво виждам“, постави точка на дискусията бившият играч.

Следващата тема се оказа далеч по-приятна и в нея Цанко вече плуваше в свои води.

Той обяви, че играта България срещу Черна гора му навява оптимизъм й отправи емоционален призив към българските футболисти, които са в държавния тим, и всички, които играят футбол в България:

„Момчета, имайте по-големи мечти и не спирайте да се развивате.

Имате качества, вижда се, че малкото, което не ни достига, трябва да се опитаме да го преодолеем.

А тия малки камъчета, които обръщат колата, те се преодоляват в ежедневна работа.

Ежедневни тренировки и ежедневно подобряване на собствената си форма.

Стремете се всеки един ден да ставате все по-добри, да изчиствате своите проблеми и да надграждате качествата, които имате.

Ако работите по този начин, мисля, че ни чака по-добро бъдеще“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Икономическият министър каза цялата истина за вноса на украинско зърно у нас
Next: bTV обяви завръщането на едно от най-хитовите си и благородни предавания в ефир

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.