Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дръж се, Петьо, България е с теб: Цанко Цветанов излезе и каза всичко след новината за Петьо Хубчев
  • Новини

Дръж се, Петьо, България е с теб: Цанко Цветанов излезе и каза всичко след новината за Петьо Хубчев

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
casnfsdhfhsfdhfg.png

 

Той се разплака в подкаст, когато трябваше да коментира за състоянието на Петър Хубчев.

Най-важната битка в живота си, която Петър Хубчев води, обединява българите и футболните хора.

Те изразяват вълна от съпричастност към един от нашите герои на Световното в САЩ през 1994 година, както и вяра и надежда, че ще пребори.

 

Друго ярко име от отбора ни в онзи незабравим за народа ни шампионат на планетата едва не се разплака, когато го попитаха какво би казал на Петьо Хубчев.

Цанко Цветанов, който бе партньор на Хубчев в защитата на най-успешния национален отбор на България, все пак успя за запази самообладание.

Преди обаче да започне за говори за Петьо, водещият на Подкаст за спорт в Блиц Румен Илиев му припомни и за големия стълб в отбраната на „лъвовете“ Трифон Иванов, който си отиде без време само на 50 години.

 

„Знаеш, нашия приятел Трифон, Бог да го прости, сега и Петьо е болен, трудно се говори“, каза Илиев.

„Понеже ми припомняш за Трифон, а аз имам там особености чувства…“, трудно сдържаше емоциите си Цанко.

 

Но все пак намери сили да засвидетелства огромната си подкрепа към Хубчев.

„Петьо, стискам палци. Моля се, аз не съм вярващ, но се моля в тези сили, които са, да ти помогнат.

Вярвам в теб, вярвам, че си достатъчно силен като мъж и като характер“, каза просълзен Цветанов.

 

„А в момента, в който и ти повярваш, може да се пребориш. Значи, човек, който вярва, той може да пребори всичко“, добави гениалният ляв защитник.

Цветанов обаче запази димломатичност, когато бе запитан дали има разделение между Наско Сираков и Станимир Стоилов.

Той напусна Левски през април след скандална пресконференция.

Припомняме, че Цветанов беше помощник на Стоилов и също си тръгна с него.

„Защо търсиш разделение между Сираков и Мъри, а не разделение между феновете и Сираков. Въпросът трябва да е към Сираков“, опита да насочи Цанко разговора в друга посока.

„Ами, нямам представа защо е това разделение. Една част от феновете са зад Наско, друга част не са зад Наско и би следвало да са зад Мъри“, отвърна водещият.

 

И уточни, че като страничен наблюдател е останал впечатлението, че феновете се разделени на две, заради това че Наско и Мъри са разделени.

„Говорим за това нещо, тъй като Цанко, ти си вътре в екипа, ти си част от екипа и може би знаеш защо е така“, продължи Румен Илиев.

„Вие вкъщи, не се ли карате“, опита да се измъкне Цветановя, явно защото не искаше да обсъжда тази тема, и водещият се съгласи, че къща без дим няма.

„Каквото съм имал да казвам за Левски, ще го кажа, когато отново евентуално някой път се върна на работа или каквото е казано, то е било казано до момента, в който съм бил на работа. Оттук нататък няма какво повече, даже мисля, че достатъчно споделих какво виждам“, постави точка на дискусията бившият играч.

Следващата тема се оказа далеч по-приятна и в нея Цанко вече плуваше в свои води.

Той обяви, че играта България срещу Черна гора му навява оптимизъм й отправи емоционален призив към българските футболисти, които са в държавния тим, и всички, които играят футбол в България:

„Момчета, имайте по-големи мечти и не спирайте да се развивате.

Имате качества, вижда се, че малкото, което не ни достига, трябва да се опитаме да го преодолеем.

А тия малки камъчета, които обръщат колата, те се преодоляват в ежедневна работа.

Ежедневни тренировки и ежедневно подобряване на собствената си форма.

Стремете се всеки един ден да ставате все по-добри, да изчиствате своите проблеми и да надграждате качествата, които имате.

Ако работите по този начин, мисля, че ни чака по-добро бъдеще“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Икономическият министър каза цялата истина за вноса на украинско зърно у нас
Next: bTV обяви завръщането на едно от най-хитовите си и благородни предавания в ефир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.