Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Думи на Нешка Робева за това кой е виновен за войната в Украйна смълчаха България
  • Новини

Думи на Нешка Робева за това кой е виновен за войната в Украйна смълчаха България

Иван Димитров Пешев март 4, 2022
neisihkakkaa.jpg

Едни от най-важните ценности за българина са семейството, мирът и сигурността. Но в последните години населението ни е тежко разделено.

„Времената са такива – първо, две години нагнетяване на страх и ужас от тази пандемия. Хората не са в нормалното си състояние, толкова депресия, напрежение. И веднага идва тази война. Всяка война разделя, защото има една страна и друга страна.

Освен че ние сме нация, която не може да се обедини, вече и това натрупване доведе до едно разделение, което не мога да разбера, особено на 3 март.

Кое може да ни раздели на 3 март?“, каза легендата в художествената ни гимнастика Нешка Робева в студиото на „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR.

Тя подчерта, че на Балканите сме последните, които сме се освободили.

„Ние сме тези, които предадохме Левски. И тези, които сега наричаме Ботев терорист. Ние сме тези, които се самоотричаме. Днес празнуват свободните хора, но всички останали трябва да честваме тази дата и да склоним глава, и да замълчим, защото това са жертви.

Една голяма част от загиналите и от руска, и от турска, и от българска, и румънска страна са хора, които са били мобилизирани. И са отишли там да се бият, те изгубват живота си, семействата им остават сами, децата им остават сираци. Поне пред тези хора трябва да склоним глава“, допълни Робева.

По думите ѝ ценностите на българина през всичките тези години се възпитават.

„Държавата е тази, която възпитава народа си. Когато ние говорим за фашизъм, малка част от младите знаят какво е. Ние нямаме памет.

Попитах едно дете какво знае за Втората световна война. За разлика от един кандидат за НАТФИЗ, който каза, че е чувал за нея, то ми отговори, че е към 19 век. Моят баща беше много тежко болен дълги години, но когато вече можеше да ходи, макар и трудно, взе брат ми и мен и каза: „Сега ще ви заведа в моя роден край – там, където са се били българи за свободата“, разказа Робева.

Тя ясно заяви, че не подкрепя войната в Украйна, особено избиването на два братски народа.

„Имаме една ужасна пропаганда, но ние не знаем това, което се е вършило там, какво е предизвикало тези действия. Трябваше по дипломатически път да се решат нещата. През 15-а година френски кинорежисьор прави филм „Неонацизъм“, той показва всички събития и изгарянето на живи хора, убийствата.

Искам този филм да бъде пуснат, за да се види, че всичко това има някакви корени. Никога няма да подкрепя войната, но аз искам истината. И едните лъжат, и другите лъжат, но аз съм човек с набито око и много ясно мога да отдиференцирам, когато ясно ми показват някой разплакан дали е истина, или е поставка“, каза още Нешка Робева.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Илиана Раева изригна бясна навръх 3 март
Next: Путин е хвърлил на 90% от бойните способности на Русия в Украйна

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.