Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Думи на Нешка Робева за това кой е виновен за войната в Украйна смълчаха България
  • Новини

Думи на Нешка Робева за това кой е виновен за войната в Украйна смълчаха България

Иван Димитров Пешев март 4, 2022
neisihkakkaa.jpg

Едни от най-важните ценности за българина са семейството, мирът и сигурността. Но в последните години населението ни е тежко разделено.

„Времената са такива – първо, две години нагнетяване на страх и ужас от тази пандемия. Хората не са в нормалното си състояние, толкова депресия, напрежение. И веднага идва тази война. Всяка война разделя, защото има една страна и друга страна.

Освен че ние сме нация, която не може да се обедини, вече и това натрупване доведе до едно разделение, което не мога да разбера, особено на 3 март.

Кое може да ни раздели на 3 март?“, каза легендата в художествената ни гимнастика Нешка Робева в студиото на „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR.

Тя подчерта, че на Балканите сме последните, които сме се освободили.

„Ние сме тези, които предадохме Левски. И тези, които сега наричаме Ботев терорист. Ние сме тези, които се самоотричаме. Днес празнуват свободните хора, но всички останали трябва да честваме тази дата и да склоним глава, и да замълчим, защото това са жертви.

Една голяма част от загиналите и от руска, и от турска, и от българска, и румънска страна са хора, които са били мобилизирани. И са отишли там да се бият, те изгубват живота си, семействата им остават сами, децата им остават сираци. Поне пред тези хора трябва да склоним глава“, допълни Робева.

По думите ѝ ценностите на българина през всичките тези години се възпитават.

„Държавата е тази, която възпитава народа си. Когато ние говорим за фашизъм, малка част от младите знаят какво е. Ние нямаме памет.

Попитах едно дете какво знае за Втората световна война. За разлика от един кандидат за НАТФИЗ, който каза, че е чувал за нея, то ми отговори, че е към 19 век. Моят баща беше много тежко болен дълги години, но когато вече можеше да ходи, макар и трудно, взе брат ми и мен и каза: „Сега ще ви заведа в моя роден край – там, където са се били българи за свободата“, разказа Робева.

Тя ясно заяви, че не подкрепя войната в Украйна, особено избиването на два братски народа.

„Имаме една ужасна пропаганда, но ние не знаем това, което се е вършило там, какво е предизвикало тези действия. Трябваше по дипломатически път да се решат нещата. През 15-а година френски кинорежисьор прави филм „Неонацизъм“, той показва всички събития и изгарянето на живи хора, убийствата.

Искам този филм да бъде пуснат, за да се види, че всичко това има някакви корени. Никога няма да подкрепя войната, но аз искам истината. И едните лъжат, и другите лъжат, но аз съм човек с набито око и много ясно мога да отдиференцирам, когато ясно ми показват някой разплакан дали е истина, или е поставка“, каза още Нешка Робева.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Илиана Раева изригна бясна навръх 3 март
Next: Путин е хвърлил на 90% от бойните способности на Русия в Украйна

Последни публикации

  • Ключът завъртя в ключалката с онзи звук, който би трябвало да значи дом. Само че тази вечер значеше умора. Значеше тежест в раменете, която се бе натрупвала с дни. Значеше ръце, миришещи на хартия, кафе и чужди проблеми. Вратата подаде леко, сякаш и тя знаеше, че нямам сили да се боря дори с нея.
  • Не „не го харесваше“. Не „ревнуваше“. Мая го мразеше така, както животните мразят бурята, преди човек още да е чул гръмотевицата. Щом ключът изщракаше в ключалката и аз чуех стъпките
  • Когато бях на пет, а брат ми на десет, майка ни ни даде пари за сладолед. Брат ми предложи:
  • Единадесет години. Толкова време беше минало от инцидента, който отне първата съпруга на Дамян и остави две деца, още твърде малки, за да разберат какво значи да загубиш света си.
  • Съпругата ми беше в шестия месец и до вчера едва се качваше по стълбите без да се задъха. Никога не се беше интересувала от спорт, а сега ставаше преди изгрев, връзваше косата си стегнато и излизаше с бутилка вода, сякаш отива на изпит, от който зависи всичко.
  • Имам малка сватба и не мога да си позволя детегледачка. Затова помолих мащехата си да остане вкъщи и да се грижи за осеммесечните ми близнаци. Тя заяви: „Не съм ти слугиня!“ Аз ѝ отвърнах: „Не си прави труда да идваш!“
  • Татко си тръгна, когато бях на девет.
  • След като видя няколко приятели да преживяват горчиви разводи, съпругът ми Петър изведнъж обяви, че иска да подпишем брачно споразумение след сватбата. Седеше срещу мен с онзи спокоен поглед, който винаги ме е карал да вярвам, че каквото и да каже, ще е разумно.
  • Планирах кратка почивка, от онези уж невинни дни, които човек си обещава, че ще му върнат въздуха. Не беше бягство, поне така си повтарях. Беше просто пауза. Да изключа телефона, да не слушам чужди тревоги, да се разхождам без посока и да се преструвам, че животът ми не е списък със сметки и непроговорени изречения.
  • На петдесет и пет се чувствах изгубена. Един ден видях листовка: „Прослушвания за общински театър!“ Хартията беше тънка, а буквите сякаш натежаха в ръката ми, като че ли държах не просто покана, а последен шанс.
  • Руна не вярва на никого. Не от онези кучета, които махат с опашка на първия, който се усмихне. Руна е тревожна хрътка, с очи като тъмни кладенци, в които се крият стари страхове.
  • Смяната ми в кафенето започна като всички други. Мирис на прясно изпечено тесто, тихо тракане на чаши, приглушени разговори, които се смесват и стават фон за чужди животи. Бях си казала, че ще мина през деня без изненади, ще си запиша лекциите наум, ще се прибера и ще преговоря за изпита по гражданско право, а после ще броя до заспиване вноските по кредита за жилище.
  • Свекърва ми Невена гледаше тригодишния Иво, докато съм на работа. Казвах си, че това е временна помощ, че всичко се държи на тънък конец, но конецът все пак държи. И всяка сутрин, когато закопчавах якето на Иво и му приглаждах косата, си повтарях една и съща фраза, сякаш е заклинание.
  • Писмото дойде късно, точно когато си мислех, че вечерта най-сетне ще ме остави на мира. Телефонът изписука, после втори път, после трети. Не беше само до мен. Беше до още хора. Беше от Мая.
  • Да вървя по задачи с трите си деца понякога ми се струва безкрайно. Накрая всички сме кисели и изтощени. Вместо да ги дърпам за ръка, открих един прост трик, който ги кара да се движат. Достатъчно е да кажа:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Ключът завъртя в ключалката с онзи звук, който би трябвало да значи дом. Само че тази вечер значеше умора. Значеше тежест в раменете, която се бе натрупвала с дни. Значеше ръце, миришещи на хартия, кафе и чужди проблеми. Вратата подаде леко, сякаш и тя знаеше, че нямам сили да се боря дори с нея.
  • Не „не го харесваше“. Не „ревнуваше“. Мая го мразеше така, както животните мразят бурята, преди човек още да е чул гръмотевицата. Щом ключът изщракаше в ключалката и аз чуех стъпките
  • Когато бях на пет, а брат ми на десет, майка ни ни даде пари за сладолед. Брат ми предложи:
  • Единадесет години. Толкова време беше минало от инцидента, който отне първата съпруга на Дамян и остави две деца, още твърде малки, за да разберат какво значи да загубиш света си.
  • Съпругата ми беше в шестия месец и до вчера едва се качваше по стълбите без да се задъха. Никога не се беше интересувала от спорт, а сега ставаше преди изгрев, връзваше косата си стегнато и излизаше с бутилка вода, сякаш отива на изпит, от който зависи всичко.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.