Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Думи на Нешка Робева за това кой е виновен за войната в Украйна смълчаха България
  • Новини

Думи на Нешка Робева за това кой е виновен за войната в Украйна смълчаха България

Иван Димитров Пешев март 4, 2022
neisihkakkaa.jpg

Едни от най-важните ценности за българина са семейството, мирът и сигурността. Но в последните години населението ни е тежко разделено.

„Времената са такива – първо, две години нагнетяване на страх и ужас от тази пандемия. Хората не са в нормалното си състояние, толкова депресия, напрежение. И веднага идва тази война. Всяка война разделя, защото има една страна и друга страна.

Освен че ние сме нация, която не може да се обедини, вече и това натрупване доведе до едно разделение, което не мога да разбера, особено на 3 март.

Кое може да ни раздели на 3 март?“, каза легендата в художествената ни гимнастика Нешка Робева в студиото на „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR.

Тя подчерта, че на Балканите сме последните, които сме се освободили.

„Ние сме тези, които предадохме Левски. И тези, които сега наричаме Ботев терорист. Ние сме тези, които се самоотричаме. Днес празнуват свободните хора, но всички останали трябва да честваме тази дата и да склоним глава, и да замълчим, защото това са жертви.

Една голяма част от загиналите и от руска, и от турска, и от българска, и румънска страна са хора, които са били мобилизирани. И са отишли там да се бият, те изгубват живота си, семействата им остават сами, децата им остават сираци. Поне пред тези хора трябва да склоним глава“, допълни Робева.

По думите ѝ ценностите на българина през всичките тези години се възпитават.

„Държавата е тази, която възпитава народа си. Когато ние говорим за фашизъм, малка част от младите знаят какво е. Ние нямаме памет.

Попитах едно дете какво знае за Втората световна война. За разлика от един кандидат за НАТФИЗ, който каза, че е чувал за нея, то ми отговори, че е към 19 век. Моят баща беше много тежко болен дълги години, но когато вече можеше да ходи, макар и трудно, взе брат ми и мен и каза: „Сега ще ви заведа в моя роден край – там, където са се били българи за свободата“, разказа Робева.

Тя ясно заяви, че не подкрепя войната в Украйна, особено избиването на два братски народа.

„Имаме една ужасна пропаганда, но ние не знаем това, което се е вършило там, какво е предизвикало тези действия. Трябваше по дипломатически път да се решат нещата. През 15-а година френски кинорежисьор прави филм „Неонацизъм“, той показва всички събития и изгарянето на живи хора, убийствата.

Искам този филм да бъде пуснат, за да се види, че всичко това има някакви корени. Никога няма да подкрепя войната, но аз искам истината. И едните лъжат, и другите лъжат, но аз съм човек с набито око и много ясно мога да отдиференцирам, когато ясно ми показват някой разплакан дали е истина, или е поставка“, каза още Нешка Робева.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Илиана Раева изригна бясна навръх 3 март
Next: Путин е хвърлил на 90% от бойните способности на Русия в Украйна

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
  • Баща ми почина, а адвокатът му ме повика за четенето на завещанието — не очаквах нищо, но когато спомена една къща, за която никога не бях чувал… ОНЕМЯХ 😳😱😨
  • ИЗНЕСОХ Я ОТ ОГЪНЯ — И ТОГАВА ТЯ ПРОШЕПНА ИМЕ, КОЕТО МЕ СМРАЗИ… 😳😳😳
  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.