Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Думи на Нешка Робева за това кой е виновен за войната в Украйна смълчаха България
  • Новини

Думи на Нешка Робева за това кой е виновен за войната в Украйна смълчаха България

Иван Димитров Пешев март 4, 2022
neisihkakkaa.jpg

Едни от най-важните ценности за българина са семейството, мирът и сигурността. Но в последните години населението ни е тежко разделено.

„Времената са такива – първо, две години нагнетяване на страх и ужас от тази пандемия. Хората не са в нормалното си състояние, толкова депресия, напрежение. И веднага идва тази война. Всяка война разделя, защото има една страна и друга страна.

Освен че ние сме нация, която не може да се обедини, вече и това натрупване доведе до едно разделение, което не мога да разбера, особено на 3 март.

Кое може да ни раздели на 3 март?“, каза легендата в художествената ни гимнастика Нешка Робева в студиото на „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR.

Тя подчерта, че на Балканите сме последните, които сме се освободили.

„Ние сме тези, които предадохме Левски. И тези, които сега наричаме Ботев терорист. Ние сме тези, които се самоотричаме. Днес празнуват свободните хора, но всички останали трябва да честваме тази дата и да склоним глава, и да замълчим, защото това са жертви.

Една голяма част от загиналите и от руска, и от турска, и от българска, и румънска страна са хора, които са били мобилизирани. И са отишли там да се бият, те изгубват живота си, семействата им остават сами, децата им остават сираци. Поне пред тези хора трябва да склоним глава“, допълни Робева.

По думите ѝ ценностите на българина през всичките тези години се възпитават.

„Държавата е тази, която възпитава народа си. Когато ние говорим за фашизъм, малка част от младите знаят какво е. Ние нямаме памет.

Попитах едно дете какво знае за Втората световна война. За разлика от един кандидат за НАТФИЗ, който каза, че е чувал за нея, то ми отговори, че е към 19 век. Моят баща беше много тежко болен дълги години, но когато вече можеше да ходи, макар и трудно, взе брат ми и мен и каза: „Сега ще ви заведа в моя роден край – там, където са се били българи за свободата“, разказа Робева.

Тя ясно заяви, че не подкрепя войната в Украйна, особено избиването на два братски народа.

„Имаме една ужасна пропаганда, но ние не знаем това, което се е вършило там, какво е предизвикало тези действия. Трябваше по дипломатически път да се решат нещата. През 15-а година френски кинорежисьор прави филм „Неонацизъм“, той показва всички събития и изгарянето на живи хора, убийствата.

Искам този филм да бъде пуснат, за да се види, че всичко това има някакви корени. Никога няма да подкрепя войната, но аз искам истината. И едните лъжат, и другите лъжат, но аз съм човек с набито око и много ясно мога да отдиференцирам, когато ясно ми показват някой разплакан дали е истина, или е поставка“, каза още Нешка Робева.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Илиана Раева изригна бясна навръх 3 март
Next: Путин е хвърлил на 90% от бойните способности на Русия в Украйна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.