Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Държавата дава до 1200 лв. на месец, за да върне българите от чужбина
  • Новини

Държавата дава до 1200 лв. на месец, за да върне българите от чужбина

Иван Димитров Пешев май 10, 2022
gchuujbjb.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Общо 10 милиона лева или с 5 милиона повече ще отдели социалното министерство по програма EURES, като целта е да се стимулира завръщането на българи от чужбина. Идеята е да се изработи нов стимулиращ пакет за завръщане на мигрирали българи.

Пакетите от услуги ще включват поемане на разходите за наем, за детегледачи до записване на децата в ясла или градина, както и финансови стимули за работа в области с ниско възнаграждение, като държавата ще отпуска на семействата за тези услуги до 1200 лв. месечно в рамките на една година.

Няма да има ограничение по отношение на това дали нашенците сами са намерили работа или чрез програма на МТСП, необходимо е само да покажат документ-трудов договор, както и да докажат, че се завръщат от чужбина и да не са на повече от 54 години. От януари 2020 година младите семейства ще могат да се възползват от този пакет, като първият кариерен форум ще е във Виена на 27 февруари. Програмата ще обхване общо около 350 семейства,пише burgas24.bg

15 милиона лева от Оперативна програма развитие на човешките ресурси пък ще насочи държавата от началото на 2020 година за „Детски кътове“. Това е допълнителна социална придобивка за работещи семейства с пари от държавата, заяви също така зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова по време на семинар в Боровец. Услугата ще е почасова, до 4 часа, не целодневна.

Новата схема за семейства с малки деца е предвидена за големите градове, където има недостиг на детски ясли и градини, и това пречи на пълноценната реализация на член от семейството. За детските градини на работното място-работодателите ще кандидатстват по проект за финансиране от 50 до 150 хиляди лева. Изискване е детегледачките да се наемат от бюрата по труда, разясни Русинова.

„Ще дадем възможност на един работодател да обособи средства, да се обособи помещение и да се организира кът за гледане на децата на служители“, добави тя. Средствата са предвидени да стигнат за около 200 предприятия-фирми, без значение дали са частни или държавни.

Около 2000 души пък ще намерят работа като детегледачи. Държавата ще поеме заплатите на детегледачите (средна брутна за сектор социални дейности работна заплата), като няма да има ограничение във възрастта, разясниха още от социалното министерство. Ако са в близост, ще могат да се обединят няколко фирми и да наемат помещение, което да ползват заедно, разясниха още експертите.

Източник: https://infoburgas.com/

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кличко: Не вярвате, но Русия може да нападне България
Next: Арестович: Краят на Путин е близо, изплашен е до смърт

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.