Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дядо на 105 години си излекува пердето на очиде с помоща на мед и вода
  • Новини

Дядо на 105 години си излекува пердето на очиде с помоща на мед и вода

Иван Димитров Пешев март 16, 2023
qddashasyoasglasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

105-годишният Георги Георгиев от с. Бенковски, който е най-възрастният в Пловдивския регион, вече вижда добре, след като успял да се отърве от перде с народна рецепта. Сам приложил лечението, което дало невероятен резултат.

„В 200 г вода се слага лъжичка разтопен мед. От сместа се гребва една капачка и се допира до окото“, обяснява дълголетникът. Той признава, че усещал болка, все едно му забивали иглички, но не се отказал.

Правел го вечер в продължение на 2 месеца и зрението му се засилило. Снаха му д-р Красимира Велева, която се грижи за дядото след смъртта на единствения му син, е удивена от ефекта.

„Преди 40 г. откриха на свекър ми катаракта. Не пожела да се оперира и реши да пробва с този лек. Сега гледа телевизия без очила. А според медицината би трябвало вече да е сляп“, казва лекарката.

По думите й бай Георги има проблеми само с коляното и кръвното. В последно време се оплаквал и от нарушен сън, затова си пийвал преди лягане половин чаша червено вино. Цигара не е докосвал цял живот.

В разрез със съветите за здравословно хранене ядял много сланина и тлъсто месо.

„Хубавата мръвка трябва „да се тресе“, категоричен е дълголетникът. От постните ястия предпочита доматена супа, която нарича „френковица“. Приготвял я е на фронта по време на Втората световна война, когато бил готвач.

„Често си я прави. Пържи си и яйца от домашните ни „весели кокошки“, както ги нарича. Обича простите манджи. Модерните пици и спагети не са му по вкуса“, разказва д-р Велева. Сутрин дядо Георгиев си хапвал попара с мляко или чай с мекици. Задължително ядял и един лимон. След това нахранвал кокошките и кучето и отивал на разходка из селото. Обяда пропускал.

Вечерял в 16 ч. и се изпъвал на леглото да гледа телевизия или четял вестник. Заспивал около 20 часа. Снаха му е впечатлена, че въпреки възрастта му й има завидна памет и си спомня с детайли случки от детството и войната.

„В него има живец и дух. Никога не мисли лошо. Прави планове догодина да си вземе овца и коза, да сади зеленчуци в двора.

Иска следващото лято да го заведем на Черно море, защото никога не го е виждал“, посочва д-р Велева. Дълголетникът си е наумил на 106-ия си рожден ден да събере цялата рода на курбан за здраве на всички. Бай Георги има двама внуци и четирима правнуци. Самият той е израснал в мнодетно семейство и цял живот е работил.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт предсказа срив на цените на жилищата у нас през 2023 г, инвеститорите изтръпнаха
Next: Бащата на Сашко взе нелеко решение за сина си

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.