Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дядо Ральо от с. Кости: Откриха ми 5 см. увеличен черен дроб, след 20 дни с тази отвара намаля с 2 см
  • Новини

Дядо Ральо от с. Кости: Откриха ми 5 см. увеличен черен дроб, след 20 дни с тази отвара намаля с 2 см

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2022
dqdasroasoraslr.jpg

92-годишният дядо Ральо от странджанското село Кости е известен в целия регион. Т

ой е помогнал на много хора да се справят с проблемите си с черния дроб и да заживеят нормален и пълноценен живот. Историята му наистина е необикновена.

Преди години лекарите установили, че черният му дроб е уголемен с 5 сантиметра. Изписали му рецепта с лекарства, които да пие, но след като отишъл в аптеката и видял цената им, се отказал.

Тогава се сетил, че негов приятел, който страдал от цироза, се е справил с проблема и е бил изписан от болницата. Свързал се с него за консултация, а човекът му дал чудодейната си рецепта за отвара, която прави черния дроб като нов, пише „За жената“.

Не изпускай тези оферти:

Лечебната напитка е елементарна за приготвяне и само след 3 седмици след началото на терапията с нея, дядо Ральо пак отишъл на преглед. Медиците установили, че увеличението на черния му дроб е намаляло с 2 сантиметра.

Той продължил да пие отварата и здравословният проблем изчезнал напълно.

Дядо Ральо споделя с всички рецептата си. За направата на напитката са необходими единствено 4 литра вода и 250 грама метлено семе (Sorghum). Семето се поставя във водата и след завирането се оставя на умерен огън около 10 минути. Сместа се оставя за 12 часа, след което се прецежда и се съхранява в хладилника.

Трябва да бъде изпита в следващите 24 часа. Количеството е голямо и може и да не се приема вода – напитката напълно я замества. Терапията продължава 1 месец, след което се прави почивка от 30 дни, а при необходимост се повтаря.

Дядо Ральо споделя, че е помогнал на над 200 души, а и до днес непрекъснато му се обаждат излекували се хора, за да му благодарят.

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!


Още интересни статии:

Връзката между живота и смъртта е предмет на не едно изследване. Да не говорим колко филми са правени на тази тема, които всички ние гледаме с интерес.

Смъртта е естественият край на живота. Това е много трудно и болезнено преживяване за всеки един човек. Този, когото сме изгубили, оставя у нас много спомени, мъка и празнина. Единствената ни утеха е, че смъртта не е краят.

Духовният и материалният свят са разделени от тънка граница и затова често усещаме, че починалите ни близки са близо до нас.

Много често се случва да сънуваме любим човек, който вече не е сред живите. Според една интересна теория, когато спим, душата ни се пренася в астралния свят, където можем да срещнем призраци.

След като се събудим, съзнанието ни се връща и нощните ни преживявания изглеждат нереални.

Въпреки това си струва да помислим над това, което покойникът е искал да ни каже. Това е най-лесният начин за връзка с живия свят. Ето кои са сигурните знаци, че наш починал близък търси връзка с нас:
Трептяща светлина

трептяща светлина

Пресичайки границата между световете, душите нарушават енергийната си матрица. Огънят е един вид “детектор”, който ни съобщава за това. Така че, ако нещо подобно се случи и в дома ни, трябва да сме сигурни, че мъртвите ни близки се опитват да разговарят с нас.
Електроуредите се включват сами

Духовете могат да влияят на работата на електронните устройства. Хората, които живеят в обитавани от призраци къщи, могат да разкажат много неща по тази тема.

Техниката се държи така, сякаш живее свой собствен живот. Телевизорите или аудиоустройствата се включват и изключват самостоятелно, компютрите и мобилните телефони спират да работят. Това също може да е знак, че призраците искат да ви кажат нещо.
Часовниците спират

Друг знак, че близките ни, които вече не са между живите, искат да се свържат с нас, е спирането на часовника. Тук няма никакво значение дали той е кварцов, или електронен. Обикновено спират в часа, когато нашият любим човек е напуснал този свят.

Понякога се случва, че часовникът, който досега е работил безотказно, спира в момента, в който и сърцето спира да бие, и повече никога не започва да работи. Също така се случва да видим на циферблата датата на смъртта на любимия си близък или пък други цифри, свързани с нея.
Физически усещате нечие присъствие

Най-често това се проявява като рязък спад на температурата или втрисане. Въздухът може да стане тежък и сякаш неподвижен. Това плаши някои хора, но не се страхувайте от това. Следващия път, когато това се случи, приемете го и не се опитвайте да го избегнете.
Познати миризми

позната миризма

Понякога можете буквално да помиришете познатата миризма, която свързвате с починал любим човек. Това също е един от начините за привличане на вниманието ви.
Мистериозни телефонни обаждания

Хората често съобщават за мистериозни телефонни обаждания от неизвестни или прекъснати номера, след като любим човек си е отишъл от този свят. Когато вдигнете телефона, вероятно ще чуете шум от статично електричество или дори тишина. Това е знак от любимия човек. Телефоните са електрически уреди, с които починалият лесно може да манипулира, а звънът говори за важно послание към вас. Малко вероятно е да пренебрегнете телефонното обаждане, което означава, че ще забележите опита за връзка с вас. Разбира се, не можете да влезете в диалог, но ще знаете, че вашият любим ви помни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радев с първи думи след убийството на нашия полицай: Скочи на Турция и поиска отговори
Next: Нови вести за престрелката с убит наш граничар, проговорил е оцелелият военен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.