Героят от документалната лента, взела награди в Карлови Вари и Кан, почина на 55 г. Година след фурора на филма бе пребит при посещение на адрес и огорчен
Вечерта на 2 ноември в диспечерската зала на столичната Бърза помощ постъпва неочакван сигнал. Подател е познатият на всички, работещи там – спешният медик д-р Красимир Йорданов.
В злополучната нощ лекарят получава кръвоизлив, който два дни по-късно довежда и до фатален край. Д-р Йорданов сам разбрал какво се случва и въпреки че състоянието му било тежко, успял да го обясни на колегите си. Откаран е веднага в “Пирогов”, но през нощта на 3 срещу 4 ноември умира.
През цялото време медикът е съзнавал колко сериозно е състоянието му и че шансовете за оцеляване са малки. “Това е
Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
проклятието
на нашата
професия – знаеш
какво може
да се случи
или се случва с теб”, споделя д-р Делян Георгиев, един от учениците на д-р Йорданов, сега завеждащ смяна в Центъра за спешна медицинска помощ.
Д-р Красимир Йорданов е роден на 31 януари 1962 г. В Бърза помощ прекарва 28 години, през които почти не слиза от линейката. Още в началото започва работа като част от реанимационен екип – този, който поема най-тежките случаи. Остава част от такъв до края.
С линейката д-р Йорданов стигна и до червения килим в Кан с документалния филм на режисьора Илиян Метев “Последната линейка на София”.
През май 2012 г. лентата бе обявена за откритие на Седмицата на критиката в Кан. Месец по-късно тя печели награда за най-добър документален филм с продължителност над 30 минути на престижния кинофестивал в Карлови Вари.
Филмът на Илиян Метев разказва за д-р Красимир Йорданов, медицинската сестра Мила Михайлова и Пламен Славков – шофьор на линейка. Те обаче
не са актьори,
влезли в образ,
а реални хора, упражняващи професията си не благодарение, а въпреки здравната система. От 400 часа снимачен материал режисьорът подбира час и 10 минути кадри без втори дубъл.
Лицата на пациентите по време на работа на медицинския екип не се показват. Те съществуват само като глас и израз на болка някъде извън кадъра. Това още повече засилва акцента върху главните герои от Бърза помощ. Те се борят и спасяват едно страдание и болка, които нямат лице и с които се сблъскват ежедневно. Въпреки това по особен начин тази болка се отразява върху техните лица и се предава умело на зрителите.
“Нямаше
по-подходящ
човек от него
за филма “Последната линейка на София”. Той най-много е ходил по улиците и деретата, защото реанимационните екипи ходим там, а не по домовете”, разказва неговата колежка и приятелка – медицинската сестра Жанин Керачева.
Само година по-късно д-р Йорданов отново се появява под светлините на прожекторите, но този път е жертва на жесток побой. Екипът му е извикан час след полунощ от група пияни младежи, които са на домашен купон за абитуриентски бал.
Първоначално подпийналите младежи подават сигнал за диабетно болна жена, изпаднала в кома. На място обаче се оказва 15-годишно момиче, което е прекалило с алкохола.
Линейката пристига точно за 6 минути, но е посрещната от 20 души, които се нахвърлят върху екипа. Шестима мъже нападат сестрата с юмруци и шутове. Останалите повалят на земята шофьора и започват безмилостно да го ритат. През това време докторът качва пияното момиче в линейката. Младежите обаче се нахвърлят и върху него.
Първо го душат,
а после го
повалят на
земята и
започват удари
в главата и
корема
Разярената банда прехвърля агресията си и върху линейката, чупят стъкла, ритат бронята. В този момент сестрата някак се измъква, вика помощ от 112 и се скрива. Шофьорът успява да тръгне с линейката, лекарят остава да намери сестрата. След побоя д-р Йорданов е с белези по шията, защото се опитват да го душат, и с рани по главата и краката.
За нападението полицията задържа шестима души – петима мъже и една жена, на възраст между 21 и 37 г.
Четирима от тях са с богато криминално минало – хулиганство, някои от тях за наркотични вещества и нанасяне на средна телесна повреда.
След побоя д-р Йорданов е огорчен и обиден. Той споделя, че целият му живот минава в Бърза помощ, но
не иска да го
подхвърлят
“като листо на
есенен вятър”
“Много му беше болно. Но въпреки всичко не се предаде заради пациентите си. Беше обиден и в потрес, защото бяха извикани, за да помогнат, а ги посрещнаха с бой. Сигналът беше подаден навреме и линейката нямаше закъснения”, разказва Керачева.
„90% от времето сме били по улиците с катастрофите, убийствата, което беше ежедневие в мутренските години. Били сме по какви ли не адреси, но такава агресия, каквото е последните години не е имало“, допълва тя.
След случката д-р Йорданов все по-често ходи в своята къща в едно от селата край град Годеч. “Целият регион го познава, защото в свободното си време ходеше там и помагаше на хората. Дори и кучетата го познаваха там. Грижеше се за 10 кучета и 12 котки”, разказват колегите му.
До последно обаче той остава на работа. „Съхрани се и остана. Това говори много. Той казваше, че следващите не са виновни за поведението на тези хора“, допълват те.
Поклонението за д-р Красимир Йорданов ще бъде на 8 ноември от 13,30 ч в църквата “Св. София”.
С него си отива част от ерата “Бърза помощ”
“Добър, отзивчив, слънчев, просто изключителен човек. С него си отива част от ерата “Бърза помощ”. Такъв ще запомнят д-р Красимир Йорданов едни от близките му колеги и приятели – медицинските сестри Жанин Керачева и Маргарита Ангелова.
“Скоро се срещнахме в стаята, където се преобличаме, посмяхме се малко, казах му да обърне вимание на здравето си, защото беше много отслабнал”, спомня си Жанин.
“Когато дойде при нас преди 28 години, беше малко стреснат и уплашен, но навлезе много бързо. Той бе орисан да работи тук. Вече няма такива като него. Жалко, че си отиде едно побеляло момче”, казва Маргарита.
Въпреки агресията д-р Йорданов не се отказва до последния момент да бъде прекрасен лекар. Помогнал е на хиляди хора и още толкова е спасил.
“Той ме научи на нещо, което много малко лекари могат да правят – да се интубира пациент в безсъзнание без ларингоскоп. Ако питате някой лекар, ще ви каже, че това е невъзможно, но може. Това са трикове на професията, които се учат само от опит. А той предаваше опита си на нас, младите. Беше роден за учител. Правеше всичко да ти помогне да станеш добър лекар”, разказва и д-р – Делян Георгиев.
“Дори и шофьорите учеше. Много се раздаваше. Това е възпитанието на старите служители тук”, допълват Жанин и Маргарита.
„Приятел. Учител. Легенда. И вдъхновение. Д-р Красимир Йорданов – лицето, с което се свързва българската спешна медицина и спешна помощ. Човекът, който отиваше на сигнал за починал човек и правеше магии, но го спасяваше. Сбогом, приятелю! Сбогом, учителю! Никога няма да те забравя!“, написа във фейсбук и д-р Цанко Стефанов, част от екипа на Бърза помощ, който сега работи в чужбина.
„Човекът, който ми беше приятел, учител, пример, вече не е между нас! Човекът, който ме направи лекар, вече не е между нас! Никога няма да те забравя!“, споделя и д-р Мариана Малинова.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: