Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Михайлов: Лекувайте кашлицата, не я потискайте – Ето ви 2 рецепти за лечение на кашлица
  • Новини

Д-р Михайлов: Лекувайте кашлицата, не я потискайте – Ето ви 2 рецепти за лечение на кашлица

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
fsdfdvcxvbcbfghf.png

Д-р Михайлов обяснява, че кашлицата не бива да се потиска, защото има опасност да си навредим още повече!

Не потискайте кашлицата, лекувайте я! Това обяснява д-р Михайлов в сезона на вирусите и грипа. Разбира се, най-добре е да се пазим и да направим всичко възможно да останем здрави.

Но в случаите, в които не успяваме, правилното лечение е единственото важно нещо.

При силна и упорита кашлица не бързайте да тичате до аптеката и да си харчите парите за всевъзможни сиропи, хапчета, прахчета и други. Едно, че са скъпи, друго не винаги помагат.

За лечение на кашлица няма по-добро и мощно средство от двете рецепти, които ни припомня д-р Михайлов. Изпитани са отдавна и ефектът от тях е гарантират на сто процента.

Първата рецепта против кашлица е с настърган стар лук и мед.

Смесват се двете съставки в съотношение 1 към 2.

А след това се взимат до десет пъти дневно от сместа с една чаена малка лъжичка. Тази рецепта, както и втората, спомага за втечняването и отделянето на секретите в белите дробове.

Втората рецепта е също така простичка, но страшно ефективна. Смесете си 200 грама настърган лук със 750 грама бяло вино и сто грама истински мед. Оставете да кисне четири-пет дни и после прецедете сместа през обикновен тензух.

Добре е да си приготвите бутилките от рано, за да ги имате на разположение веднага при нужда. От лечебната течност после се пият по 50 грама три пъти дневно за 24 часа.

Има и още нещо, което ще помогне за пълното излекуване на кашлицата и това са инхалациите. Ако нямате уред за тях, д-р Михайлов съветва да ползвате обикновен чайник.

“Сложете фуния на чучура на чайника и го насочете директно към устата си. А в чайника преди това сте сложили 200 грама вода, половин лъжица сода бикарбонат и две щипки сол.

Загрявате ги, а след това дишате с пълни дробове около 15 минути. Два часа после не излизате на студа”, обяснява д-р Михайлов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Москва с жесток ответен удар срещу България, изгони…
Next: Извънредно! Борисов отговори на най-задавания въпрос преди вота за София

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.