Онзи красив … семеен … старомоден начин. Така започва поредната публикация на д-р Неделя Щонова.
Ето какво още написа във Фейсбук красивата нефроложка:
Когато станах на 18 години майка и татко ми подариха красив бял порцеланов сервиз за хранене. Той има златни ръбове и е съставен от 30 части. Специален сервиз за специални празници. Все още нищо не съм счупила от него. Пазя го много внимателно. И на Нова година винаги сервирам в него. Зодия Рак съм, ние от този зодиакален знак харесваме уюта във всичките му измерения – в семейството, в отношенията, у дома, на работното място.
И откакто се помня Нова година почти винаги сме празнували у дома. Обичам така. В къщи, в топлото огнище. И после, когато вечерта свърши и всички си тръгнат, когато къщата утихне, започвам да прибирам тихо масата, да мия чиниите и чаши от този сервиз. И ми е толкова приятно. Имало е Нови години, когато целият сервиз влизаше в употреба и даже не стигаше.
И може в час по литература човек да не знае много много добре що е то “бъдеще време в миналото“, но в живота, някак винаги го усещаш. И това усещане е свързано с покрива на дома. Ти знаеш, че има едно място където винаги си обичан.
Ако … ти е дадено, разбира се.
От Бог.
Сега … в първите часове на новата 2024-та …
Оглеждам се бавно.
Щото понякога толкова излишно бързаме.
Оглеждам чиниите, чашите и всичко което съм измила.
Малко ми се струват тази година.
Оредяват редиците.
Нахлуват спомени.
Колко много хора, които искам да прегърна … вече ги няма.
Една свещичка догаря и притихнала чувам там нейде от небето гласовете им, заръките, смеховте.
И най-вече думите на моя татко:
– Недялче, няма да се плашиш. Дори нещо да сбъркаш в живота, аз ще съм до теб, ние с майка ти ще бъдем твой дом и твоя опора винаги … но дори и да сбъркаш … искаме да те научим на Жизнелюбие. Ти винаги си носи това вързопче от вяра в сърцето. С него ще възкръсваш след всяка болка. А това вързопче вяра сме ние, твоят род и твоето семейство.
Продължавам да разглеждам колко чинии и чаши съм измила този път.
На тази Нова година. По-малко са отпреди. Родовият дух е тук, но животът и смъртта са разпилели не малка част от любимите хора.
Очите ми се издигат със страхопочитание към идното.
И мисля си … откровено наивно, как искам и как моля се …
Един ден … “когато порасна“ … да бъда всичко онова, което мога да бъда, за да се горедеят майка и татко с мен. И баба и дядо също. Искам да знаят, че са си свършили добре работата, че са ми дали важните уроци и въпреки че са били много строги към мен … съм се чувствала винаги обичана и закриляна, защото нося в гените си силата на това единение, на традицията, на семейството и фамилията.
И си мисля … как искам … тоест как моля се … един ден когато дъщеря ни порасне … и след сигурно 50 още години … когато тя мие чиниите някога, някъде … след някоя Нова година да чувства в себе си толкова приемственост и любов, че да каже:
– Усещам … как мама и тати стискат ръката ми, усещам ги тука до мен, усещам дара и сигурността на корените си … и въпреки, че животът е пълен с болка, тези корени успяха да ме научи на Жизнелюбие. И точно заради това усещане, че имам фамилия, корени и криле … моето Жизнелюбие е по-силно от всичко!
Толкова е модерно днес да бъдем жестоко самотни, да сме единаци и его-маниаци, да не ценим святите работи и да заспиваме сами в тъмното. Обърка се светът. Семейството вече не е нещо свещено. А смъртта … отне много хора.
Станахме груби, нелоялни, забравихме да се обичаме по онзи красив, старомоден, семеен начин … както беше някога. И тогава целият сервиз влизаше в употреба и даже не стигаше … защото цялата фамилия беше там … присъствена, жива, голяма.
А аз после миех чинии и чаши чак до сутринта и бях безумно щастлива.
Заради това чувсто на принадлежност към нещо голямо, към нещо истинско, с дълбоки корени.
И в моите сънища героите винаги са тези истински корени … с голямото сплотено семейство.
То е Стопанинът на мечтите!
Може и да греша, но за всеки от нас е особена привилегията да бъде тук, на тази земя … и да има шанс да образува корени, както и красиви спомени за децата си.
Не толкова за себе си!
А за децата си.
За поколенията.
Да пазим усещането за целостта на дома.
Няма по-фин дар от Бога – близостта, душата на семейството и всичкото това да става все по-силно с всяко следващо поколение. А не да се разпада.
… защото … тогава … когато приличаме на обрулени есенни листи .. подгонени от вятъра … целостта на дома и семейството е онова едничкото, което най-много пази от такива страшни външни виелици.
И тази заедност дава сила несравнима към нищо.
Тази заедност е без аналог.
Тя е свещена.
Ако човек е бил благословен …
ТЯ … да му бъде дадена.
И ако му е било писано … Провидението да го дари с това всичкото.
Семейството е благословия.
Продължавам да мия чиниите и усещам, как искам да спусна завеса от слънчева светлина-надежда … пред една зейналата в очите ми сълза.
Защото … ние може само да мечтаем … да се молим … да се надяваме.
Да се смиряваме. И благодарим.
За себе си … за генетичната щафета … за идните поколения, дни и години.
А какво ще бъде … само един Бог знае.
Нека ценим всеки миг със семейството и любимите хора.
Бъдете единни.
Бъдете сполетени.
Бъдете здрави.
Покрив и здрави корени за всяко семейство.
Образование за всяко дете и сърце.
Светлина за всяка интелигентност.
Честита нова 2024 година!
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: