Ненапразно псевдонимът на Евгени Димитров е Маестрото. Той е един от най-талантливите съвременни композитори, като същевременно е ръководител на „Ку-ку бенд“ и автор на почти всичките им песни.
Роден е на 20 януари 1969 г. в София и от 5-годишен свири на пиано. Завършва музикалното училище в Плевен, а след това и Музикалната академия в София. Възходът на кариерата му започва през 1993 г., когато Слави Трифонов го кани в „Ку-ку бенд“.
От 4 ноември 2019 г. Евгени Димитров е директор на тв 7/8, а наесен като изпълнителен продуцент ще прави риалити шоуто „Бягство към победата“ 2 за Би Ти Ви. От една година е женен за Виктория Готева, която води обедните новини по Би Ти Ви, пише 24 часа.
– Г-н Димитров, 5 години по-късно отново влизате в Би Ти Ви, но като изпълнителен продуцент на риалити шоуто “Бягство към победата”. Какво ще представлява то?
– Това ще е “Бягство към победата 2: Съкровището”. Първият сезон съществуваше в ефира на Би Ти Ви преди 15 години като част от “Шоуто на Слави”. Това е приключенско риалити шоу със състезателен характер, в който участниците преминават през разнообразни изпитания, в които трябва да покажат различни качества. Има задачи, които са свързани с физическа издръжливост и сила, други изискват логика, трети – познания, за четвърти е нужна ориентация. Понякога състезателите ще имат нужда и от късмет.
Този формат е ориентиран към всичко, свързано с България и българите – история, исторически и съвременни проминентни личности, реалност, бит, нрави, култура, фолклор. Освен да са бързи и находчиви, участниците ще трябва и да пеят песни, да играят хора, да плетат с куки, някоя баба в някое село ще им покаже как става и те ще трябва за определено време да се научат.
Искаме да направим нещо, което е обърнато към нас самите като българи, и да провокираме и зрителите – познават ли достатъчно добре историята ни. Знаят ли, като снимаме например в някое историческо място, какво е станало там, кога. Предаването ще има сериозен познавателен елемент. Така беше и в първия сезон.
Трудно е като логистика, защото се пътува из цяла България и всички изпитания са на интересни места. Реално няма нито една секунда студийни снимки, а е динамична разходка, като екшън филм, свързан с България и българите.
Уверявам те, този формат е едно от най-забавните неща, които сме произвеждали и вярвам, че и този сезон ще е така. Още преди обявяването на кастинга много хора ни потърсиха, за да разберат как да се запишат. Радвам се, че интересът към формата е голям и записванията вървят много добре. С избора на участници ще си отговорим на въпросите какви сме ние като българи, какво представляваме и какво ни вълнува през 2024 г. Ще ми е интересна и съпоставката от преди и сега. Сега сме в епохата на инфлуенсърите и влогърите – всеки е медия и иска непрекъснато да е някъде онлайн. Затова с интерес следя записванията на адрес www.btv.bg/pobeda2.
– Какви хора ще търсите с кастинга – физически издръжливи, много начетени?
– Не само. Комплексно е, но всички ще са ярки, колоритни, мотивирани, хора с качества. В първия сезон победителите далеч не бяха най-силните физически, но пък бяха много ориентирани, бързо се справяха с всичко.
Ще стъпим на базата на първия сезон, но ще го доразвием и ще го направим още по-пълноценен тв формат, който ще се излъчва през есенния сезон. Надяваме се да влеем в програмата на Би Ти Ви нещо различно като съдържание, на което зрителите да обърнат внимание и да го харесат.
– Колко двойки ще участват?
– Шоуто ще продължи през целия есенен сезон, но точната бройка не мога да издам отсега. Логиката е на всеки етап да отпадат участници, ще има финалисти и двойка победител, разбира се.
– Кой ще е водещ?
– Още няма да обявяваме. Но ще кажа, че няма да е един. Освен това в предаването част от задачите ще се дават от значими за България и българите личности. Може да са свързани с историята, със спорта, с културата – все популярни и доказали се хора. Те ще дават наставления и ще мотивират участниците да се справят по най-добрия начин.
– Форматът ваш ли е, или по лиценз?
– Наш е. Изпълнителен продуцент на втория сезон ще е моята компания “ЕМД Ентъртейнмънт”.
– Новината беше интерпретирана като “Слави се връща в Би Ти Ви”. Как се случи така, че отново започвате да работите с Би Ти Ви?
– Станаха почти 5 години, откакто не сме част от Би Ти Ви. Сега нещата са променени и по отношение на мениджмънта, и по отношение на хората, които се занимават с програмата. Някак си естествено се случи. Да кажа, че не съм поддържал никакви контакти през тези години, не мога. Най-хубавите ни 19 години от живота минаха в тази телевизия. Ние сме от първата година, от самото начало в Би Ти Ви. С хора от екипа на телевизията сме правили не само “Шоуто на Слави”, а и голяма част от проектите, които сме изпълнявали за Би Ти Ви. Имаме толкова много общи спомени. Това не е нещо, което можеш да зачеркнеш. Това е професионален път. Имали сме 19 години съвместна работа с изключителни проекти. Смея да твърдя, че нещата, които сме правили, са имали огромен успех. Визирам първия “Мюзик айдъл”, първия “Сървайвър”, първите три сезона на “Гласът на България”, “Денсинг старс”, “Лорд ъф дъ шефс”, “България търси талант”. Отделно имахме всекидневна игра. И най-вече всяка вечер в 22,30 ч “Шоуто на Слави”.
Това не е нещо, което можеш да изтриеш и то да изчезне. Имаме обща история. В някакъв момент пътищата ни се разделиха. Въпрос на мениджърски поглед, от една страна, и наше решение, от друга. Разбира се, няма никакъв проблем нашият екип да се завърне в Би Ти Ви. Голяма част от хората, които са създали и са били част от първия сезон на “Бягство към победата”, ще участват и сега, защото притежават нужните качества да произведат добър продукт.
– Това означава ли край на 7/8 ТВ?
– Не. Тя си продължава. Тя е нещо, което вече е съставна част от нас в последните 4 и половина години. Просто сега ще се посветя няколко месеца на “Бягство към победата”.
– Ще излъчвате ли предаването и по нея?
– Не. В момента произвеждаме този формат за Би Ти Ви. Мисля, че и те, и ние сме мотивирани да направим различен и успешен формат, защото това ще даде далеч повече възможности за съвместна работа по-нататък.
– С този път, който сега прокарвате, означава ли, че “Шоуто на Слави” може да се върне в Би Ти Ви?
– Не мога да кажа такова нещо, не сме коментирали. А и откакто се занимава с политика, Слави излезе и от предаването си. Каза, че не може да прави скечове с Гацо Бацов и едновременно с това да е и политик, несериозно е! Абсолютно прав е и го подкрепям, въпреки че губим “острието” на телевизията в момента. Но нещата – добри, лоши, са такива. Докато се занимава с тази работа, не мисля, че може да се говори за негово връщане в Би Ти Ви. Спекулираше се изключително много в заглавия, медии, но това си е част от играта, както се казва. Ако този формат бъде успешен, всички врати ще са отворени. Ако не, ще му мислим. Гледам да съм оптимист.
– Заради това затопляне на отношенията ли Краси Радков стана водещ на “Денсинг старс”?
– Разбира се, това е в духа на партньорството, което търсим. Краси заслужава национален ефир. Да, той си върши своята работа при нас с абсолютна любов и отдаденост, но тук появата му се забеляза така, както трябва. Подписахме договор, който е добър и за двете страни. Това е най-важното!
– Каква история оставяте със 7/8 ТВ? Екипът дълго мечтаеше да има своя телевизия, вие сте неин директор. Как ще се справяте с двете задължения едновременно?
– Трудно. Но зрителя това не го интересува. Негово величество зрителят, както сме го наричали винаги, е съдникът на това, което правим. Казва “това ми е интересно, гледам” или “това не ми е интересно, не го гледам” и превключва на другия канал.
Трудно от гледна точка на това, че ние много години сме работили, като произвеждаме продукция, без да се занимаваме нито с разпространение, нито с реклами. Телевизията е доста сложен административен апарат и за да работи пълнокръвно и функционално, ѝ трябват много хора, които да стоят на определени позиции. 19 години създавахме “Шоуто на Слави” и то се излъчваше по Би Ти Ви. Толкова. Докато изведнъж седнах в кабинета си с няколко човека, които са в час с технологиите, и казах: “Знам всичко, което се отнася до производството, знам, като застане един човек пред камерата, какво е нужно да се случи, за да имаме продукт. Вие ми кажете какво трябва да се случи оттук нататък с този продукт, за да стигне до телевизора на баба Гинка от Долно нанагорнище?”. И те започнаха – първо, второ, трето, четвърто, пето. Нарисуваха една схема. Не искам да ти казвам какъв беше ефектът за мен – драматично беше…
– Стреснахте ли се тогава пред какво предизвикателство се изправяте?
– Не, защото виждаш, че това е една работа, която трябва да свършиш. Започнах преговори с всички кабелни оператори, защото имаме нужда от посредник, за да стигнем до зрителите. Беше изключително напрегнато време. В крайна сметка в първия ден на 7/8 ТВ достигнахме до повече от 2 млн. абонати. Вече имахме възможност да присъстваме навсякъде, което беше абсолютен успех.
Оттам нататък дойде ковид, нещата придобиха много драматични размери.
Сигурно много пъти сме казвали, че за нас думата “екип” е свещена. “Никой няма да си отиде оттук, всички ще имат работа, ще си получават заплатите и това е твое задължение” – ето това бяха постулатите към мен от страна на собственика г-н Трифонов и аз вече 5 години отговарям за това. Със сигурност мога да кажа, че изградихме нещо, за което сме мечтали през всичките тези години – свободна територия, място, където може да се говори, да се спори и анализира. Няма условности. Иво Сиромахов например, както “реди” всяка една от политическите партии, така прави и с “Има такъв народ”. И така трябва да бъде!
Да, платен канал сме. Много ми се искаше да успеем да се издържаме само с реклами, за да достигаме безплатно до всички абонати, но стана невъзможно. Никой не иска да има нови играчи на пазара. Не е нужно да навлизам в детайли, но направиха всичко възможно да стоим встрани от рекламните потоци и ресурси. И ние си търпим следствията от това.
– Таксата за телевизията все още ли е 78 ст.?
– Все още. По-сложно е така, като платен канал. Но от друга страна, нас ни гледат хора, които искат да ни гледат – това е по-активната аудитория. И така всичко, което имаме като послания – и сериозни, и забавни – винаги достигат там, където трябва. Това са нашите хора.
За да изглежда една телевизия добре, са нужни много сериозни инвестиции. Ние се справяме, доколкото можем, с гордост си носим кръста и продължаваме напред.
– Има ли моменти, в които сте съжалявали, че се разделихте с голямата телевизия?
– Не. Това беше въпрос на време. Беше правилен ход. Не можехме и да отидем на друго място, има две големи частни телевизии в България и една обществена, но никой не тропаше на вратата ни, за да ни покани. Затова трябваше да се справяме сами. По-трудният път е, но по-достойният.
– Защо избрахте да останете в телевизията, а не тръгнахте към политиката?
– Мястото ми не е в политиката. Аз работя в телевизията още от “Ку-ку”. Минал съм през всички етапи и съм правил като изпълнителен продуцент всички проекти, за които говорихме. Едновременно с това – турнетата на “Ку-ку бенд”, концертите в чужбина, в България. Беше логично аз да се захвана с тази работа, защото от това разбирам. Телевизията и музиката са нещата, които наистина са ми най-близки до сърцето.
– Как се организира концерт на “Ку-ку бенд”? Освен композитор и музикант вие сте човекът, който отговаря за всичко, свързано с концертите.
– Започнах още през 1999 г. да се занимавам с турнетата и с участията на “Ку-ку бенд”. Всички концерти, които правихме през 2001, 2002, 2003, 2005, 2007, 2009-а, многото концерти в чужбина, имаме поне 10 участия в “Арена Армеец”.
И най-вече концертът на Националния стадион – това беше от най-големите приключения, които са ми се случвали през живота. Направихме всичко, каквото е по силите ни – докарахме от Германия сцена, която дойде с 12 тира, от Русия – система за пиротехниката, защото там беше достатъчно добра. Направихме изключителна инвестиция в продукцията и в шоуто. В деня преди репетицията пристигнаха и прожектори от Румъния, защото бяхме взели всичкото осветление и озвучаване, което има у нас. Тях ги подредихме по цялата писта на стадиона, за да постигнем ефект като при видео заставката на Шампионската лига – лъчите се разтварят и затварят като цвете. Това го имам заснето за себе си с телефон от сцената на генералната репетиция вечерта преди концерта. Беше невероятно красиво!
На следващия ден обаче се намеси съдбата, Господ или кой в каквото вярва. Заваля! Наложи се да прекъснем цялата линия с прожекторите по пистата, за да няма инциденти с публиката, защото всичко подгизна…
Докато монтирахме този велик концерт с режисьора – Кирил Пъхлев (впрочем той и досега работи в Би Ти Ви), той ми каза: “Нямаш нито един читав близък кадър от концерта”. Отначало не му повярвах, нали бях там, свирех дори на орган. Но през цялото време телефонът стоеше до мен и аз следях съобщенията, които получавах: “Сега ще завали, сега ще се успокои, ей-сега ще ви удави”. Имам приятели метеоролози, които на всеки 5 минути ми изпращаха есемеси какво да очакваме. И през това време свирех…
Това е орисията – ако се занимаваш с организацията, нямаш време да се насладиш на момента. Аз се насладих на целия концерт чак когато го гледах по телевизията, вярваш ли ми!? Всичко беше като на сън. Имах издадени 550 пропуска за хората, които работят за продукцията, така ще разбереш мащаба.
– Имате ли намерение пак да направите подобен концерт?
– Ще видим. Твърде много станаха факторите, които са важни. Със сигурност няма да спрем да се занимаваме с музика. В момента имаме няколко интересни проекта. Просто ще изчакаме най-подходящото време и най-подходящия момент, в който да се случат.
– За нов албум ли говорите?
– Ако трябва да съберем песните, които сме пускали в интернет пространството, сигурно ще е двоен албумът. Но други са времената вече. Някак си хората свикнаха много бързо да се насищат. Така е и с книгите, и с музиката, и с всичко. Нямат време да изслушат една песен докрай.
Издаваме нещо, пускаме клип, няма и месец и казват: “Абе нещо ново няма ли?”. Загуби се смисълът. Най-масовата музика вече е абсолютна ширпотреба. Звучи еднакво. Ужасявам се от този тренд, защото да си модерен, означава след два месеца да си демоде.
Затова по-хубаво е да правим това, което смятаме, че е правилно, това, което наистина ни харесва и ни отразява такива, каквито сме. Защото музиката е най-интимното, най-личното нещо, което правиш. Даваш себе си. Разбира се, с всичките гениални текстове на Ивайло Вълчев. Той може да облече всяка нота в смисъл и никой друг в България не може да го направи по този фин начин.
– Как работите с него?
– Записваме със Слави музиката и му я даваме. По нея той пише текста. Това е много трудно за поетите. Ивайло иска да го провокираме, той усеща музиката. Понякога му даваме насоки какво си мислим. Друг път дори от първо слушане той намира зрънцето, което облича в думи. Изключителен майстор е с простички думи и изрази да казва гениални неща.
– Говорихте за бързата консумация не само на музика, а на всичко. В очакването на нови избори ИТН каква партия е – от бързите ли, които лесно стават демоде? Ще се явява ли пак на избори?
– Много ми се иска да не говорим за политика. Мога да ти кажа само моето мнение като човек, който е встрани. Всичките тези хора там са същите, каквито са били винаги.
Както и “Ку-ку бенд”. С тези хора сме оцелявали в много трудни ситуации. Тези, които останаха, са проверени всичките, те са ветерани. Опитваме се да правим най-доброто, на което сме способни, а каквото има да става, ще става. Проблемът е, ако паднеш или се случи нещо кардинално, което да те разтресе, после да можеш да се изправиш, да продължиш пътя си. Едно време беше важно да се докажем – вижте какво можем. Но сега правим нещата такива, каквито смятаме, че трябва да бъдат, за да изразяват нас. Ние така мислим, така чувстваме. Всичко, което сме направили – песни, репертоар, са разкази по преживявания. Това ни е животът. Затова на нашите концерти идват хора от всякакви поколения.
– Вие кога успявате да пишете музика?
– Понеже все нямам време, често измислям музика в колата… докато чакам в “прекрасния” трафик на София. Не ми е нужно да имам пиано. Пея и записвам на телефона. Обработките и аранжиментите оставям за късните часове в студиото. Една от последните песни например измислих, като се прибирах от морето. До София вече я бях измислил и записал на телефона си, а вкъщи седнах и я изсвирих на пианото.
– Сам казвате, че цялото ви творчество са все неща, които сте преживели. Имате ли много лична песен, написана за съпругата ви Виктория, с която скоро сключихте брак?
– Има една инструментална пиеса, доста сериозна, която написах специално за нея. В началото беше само за пиано. Записах я, изпратих ѝ я и… Получи се много специален момент за нас. Казва се I Want You. Режисьорът Валери Милев направи изключителен клип към това парче.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: