Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Евгени Минчев срина от подигравки водещите на ТЪРСИ СЕ
  • Новини

Евгени Минчев срина от подигравки водещите на ТЪРСИ СЕ

Иван Димитров Пешев юли 18, 2022
eveygehgneg.png

Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.

Донатела Версаче „страда“ от шипове

Баба все се вайкаше, че има шипове на раменете, сега разбирам какво е имала предвид. Донатела също има шипове, само че тези на баба ми не се виждаха така отчетливо. По- „пострадало“ тук е лявото рамо.

Шиповете представляват малка, рехава горичка в златно и обезформят според мен цялата симетрия. А знаете, че един беше казал, че красотата е симетрия. Шипове стринка има и на китката, с която не бих искал да бъда зашлевен, като се видим. Оголената част на ръката ме кара да извърна поглед.

Толкова неестествено ми се струва, все едно кокал от гергьовско агне да се показва от тавата. Процепът, разделящ роклята на кестерме, тече върху плата сякаш поточе, което не се влива никъде. Прическата и бижутата са релевантни на нещо, което би могла но не е успяла поне този път. Хора, някой да знае цяр за шипове…

Евгени Минчев

Стефания Колева и градът. Но без градът

Много ме развеселява тази визия на Стефания Колева. Тя съчетава бялото и черното по такъв начин, че хем ти се иска да си роял, хем барабанист, та да и проглушиш ушите. Намирам съшитото за „съшито с бели конци“. В него има толкова тъга и намек за безразличие, че се питам кое е предизвикало актрисата да се саморежисира така.

Сакото е като пригоден за носене спален чувал, ръкавите имат собствено земно притегляне и тази гравитация ги тегли все по-надолу и по-надолу. Панталончето има нужда да намери правилното тяло. Тук то седи проснато като след неуместно пране. Не мога да преценя това черното корсет ли е или бюстие, дали е обърнат накриво лаптоп или тъмен плик със сценарий. Което и от всичките да е, мястото му не е там.

Гаджето се опитва да ми каже, че видите ли, всеки може да си прави каквото иска в днешно време. Прав е, но нека не го правят публично поне. Гледам и не вярвам а ушите си и на този мини сериал Стефания и градът. Но без градът.

Нери Русева обобщава любовта. Концентрира я!

Любовта всякога личи по облеклото е казал поетът, който съм аз. Ако това е така, то изборът на Нери Русева илюстрира чудесно това твърдение. При уникална кройка и настроение, бизнесдамата е погълната от нежната материя и цвят дотолкова, че те са станали част от нея. Красивото зелено, поръсено с ненатрапчиви фигурки, придаващи му топина, се стеле съблазнително и чисто.

Прическата на Русева подхожда на предприетата стилистика а кученцето обогатява пейзажа трогателно. Очилата напомнят на младите Бардо и Лорен, в тях има нещо от непокорството в стила на Ив Сен Лоран, те са величествен аксесоар и тук, сами по себе си. Нежна фльонга в косите говори на езика на лятото и обобщава любовта, концентрира я.

Търси се стил в Търси се … пак

Мадамите от Търси се търсят, но не намират изглежда своя стил. Какъвто и да е произхода на тези роклета, те изглеждат като басмяни, нещо като басмати ориз с манатарки. Понеже не им знам имената, ще ги наричам Водещата отляво и Водещата отдясно. Та, Водещата отляво наистина носи рокля като ризото, в което освен манатарки са прекалили с черния пипер.

Деколтето е повече от смело и не бих го поставил в учебниците по шев и кройка, нито като препоръка за телевизионни водещи. Коланчето придава на дрехата вид на халат, но наистина ми е все тая. Гергана Стоянова /по средата/ , или играе католически свещеник или не е улучила момента и кройката. Някакво бижу виси като кабели за кабелна телевизия, на която и е изтекъл абонамента. Водещата отдясно носи рокля в цветове и плат, какъвто мисля че бяха завивките на един хотел на Лъвов мост. Не съм бил там, но съм чувал.

Бони с нов моден инцидент. Защо?

Певица Бони /вляво/, показва обикновена градска мода, само не схващам от кой град точно. Разпищолени дънки падат със силата на водопад, само дето не хвърлят пръски и енергията им не може да произведе електричество.

Ако към шапката се добави ток, би излязла малка нощна лампа, на която не и трябва потъркване като на Аладин-ската за да светне. За да светна Бони, нека и кажа, че сакото и е по-скоро мъжко, направо гаменско и може да наметне кончето до нея. Косите са така прилежно направени, че не отиват на нито един аспект от облеченото.

От обреченото! От обреченото на критика облекло, което певицата можеше да не си причини. Да не ни причини. Може би така става, когато един ден си в дантелена вечерна рокля а в следващия, като следовател. От два стила Бони се оказва на земята, не точно на земята, но на паркета със сигурност.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Възмутена туристка показа касова бележка от плажа в Равда и пита: Къде са данъчните?
Next: Осман Октай: ГЕРБ няма да спечелят изборите

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.