Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Евгени Минчев срина от подигравки водещите на ТЪРСИ СЕ
  • Новини

Евгени Минчев срина от подигравки водещите на ТЪРСИ СЕ

Иван Димитров Пешев юли 18, 2022
eveygehgneg.png

Предлагаме ви новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.

Донатела Версаче „страда“ от шипове

Баба все се вайкаше, че има шипове на раменете, сега разбирам какво е имала предвид. Донатела също има шипове, само че тези на баба ми не се виждаха така отчетливо. По- „пострадало“ тук е лявото рамо.

Шиповете представляват малка, рехава горичка в златно и обезформят според мен цялата симетрия. А знаете, че един беше казал, че красотата е симетрия. Шипове стринка има и на китката, с която не бих искал да бъда зашлевен, като се видим. Оголената част на ръката ме кара да извърна поглед.

Толкова неестествено ми се струва, все едно кокал от гергьовско агне да се показва от тавата. Процепът, разделящ роклята на кестерме, тече върху плата сякаш поточе, което не се влива никъде. Прическата и бижутата са релевантни на нещо, което би могла но не е успяла поне този път. Хора, някой да знае цяр за шипове…

Евгени Минчев

Стефания Колева и градът. Но без градът

Много ме развеселява тази визия на Стефания Колева. Тя съчетава бялото и черното по такъв начин, че хем ти се иска да си роял, хем барабанист, та да и проглушиш ушите. Намирам съшитото за „съшито с бели конци“. В него има толкова тъга и намек за безразличие, че се питам кое е предизвикало актрисата да се саморежисира така.

Сакото е като пригоден за носене спален чувал, ръкавите имат собствено земно притегляне и тази гравитация ги тегли все по-надолу и по-надолу. Панталончето има нужда да намери правилното тяло. Тук то седи проснато като след неуместно пране. Не мога да преценя това черното корсет ли е или бюстие, дали е обърнат накриво лаптоп или тъмен плик със сценарий. Което и от всичките да е, мястото му не е там.

Гаджето се опитва да ми каже, че видите ли, всеки може да си прави каквото иска в днешно време. Прав е, но нека не го правят публично поне. Гледам и не вярвам а ушите си и на този мини сериал Стефания и градът. Но без градът.

Нери Русева обобщава любовта. Концентрира я!

Любовта всякога личи по облеклото е казал поетът, който съм аз. Ако това е така, то изборът на Нери Русева илюстрира чудесно това твърдение. При уникална кройка и настроение, бизнесдамата е погълната от нежната материя и цвят дотолкова, че те са станали част от нея. Красивото зелено, поръсено с ненатрапчиви фигурки, придаващи му топина, се стеле съблазнително и чисто.

Прическата на Русева подхожда на предприетата стилистика а кученцето обогатява пейзажа трогателно. Очилата напомнят на младите Бардо и Лорен, в тях има нещо от непокорството в стила на Ив Сен Лоран, те са величествен аксесоар и тук, сами по себе си. Нежна фльонга в косите говори на езика на лятото и обобщава любовта, концентрира я.

Търси се стил в Търси се … пак

Мадамите от Търси се търсят, но не намират изглежда своя стил. Какъвто и да е произхода на тези роклета, те изглеждат като басмяни, нещо като басмати ориз с манатарки. Понеже не им знам имената, ще ги наричам Водещата отляво и Водещата отдясно. Та, Водещата отляво наистина носи рокля като ризото, в което освен манатарки са прекалили с черния пипер.

Деколтето е повече от смело и не бих го поставил в учебниците по шев и кройка, нито като препоръка за телевизионни водещи. Коланчето придава на дрехата вид на халат, но наистина ми е все тая. Гергана Стоянова /по средата/ , или играе католически свещеник или не е улучила момента и кройката. Някакво бижу виси като кабели за кабелна телевизия, на която и е изтекъл абонамента. Водещата отдясно носи рокля в цветове и плат, какъвто мисля че бяха завивките на един хотел на Лъвов мост. Не съм бил там, но съм чувал.

Бони с нов моден инцидент. Защо?

Певица Бони /вляво/, показва обикновена градска мода, само не схващам от кой град точно. Разпищолени дънки падат със силата на водопад, само дето не хвърлят пръски и енергията им не може да произведе електричество.

Ако към шапката се добави ток, би излязла малка нощна лампа, на която не и трябва потъркване като на Аладин-ската за да светне. За да светна Бони, нека и кажа, че сакото и е по-скоро мъжко, направо гаменско и може да наметне кончето до нея. Косите са така прилежно направени, че не отиват на нито един аспект от облеченото.

От обреченото! От обреченото на критика облекло, което певицата можеше да не си причини. Да не ни причини. Може би така става, когато един ден си в дантелена вечерна рокля а в следващия, като следовател. От два стила Бони се оказва на земята, не точно на земята, но на паркета със сигурност.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Възмутена туристка показа касова бележка от плажа в Равда и пита: Къде са данъчните?
Next: Осман Октай: ГЕРБ няма да спечелят изборите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.