Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Евгени Минчев с разтърсващи факти за живота на Ружа Игнатова
  • Новини

Евгени Минчев с разтърсващи факти за живота на Ружа Игнатова

Иван Димитров Пешев април 18, 2023
egegastastasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лорд Евгени Минчев изнася разтърсващи факти от живота на най-издирваната жена в света в новата си книга „Ружа Игнатова – измамница или жертва“.

От книгата, посветена на скандалната криптокралица, става ясно тя не е родила единственото си дете Давина, а то е износено от сурогатна майка, което е забранено в България, съобщава „Галерия“.

„Ружа купи къща в Созопол, като част от организацията и публикациите се паднаха на мен. Роди се дъщеря ѝ – Давина, по слухове, родена от украинска сурогатна майка.

Давина, а и изобщо дете, беше мечта на Игнатова. Споделих възторга и когато цялата къща беше осеяна с бродирани възглавнички с името на дъщеря ѝ, бяха направили дори трилитров парфюм с нейното име. Давина се казваше и яхтата, която ни чакаше за първото парти в залива на Созопол.

Няколко етажа лукс, като само на последния имахме право да обитаваме тя, нейните мистични съдружници и една моделка, чието име ще се въздържа да спомена.

На долния етаж пя Азис, на нашия – Преслава, с която си разменихме шапките в истинския смисъл на думата. Прекрасен приятел, певицата ме покани да изпълним дует в чест на Ружа и аз го направих без много подкани. Помня, че на тази палуба всички трябваше да сме без обувки.

Аз си останах с обувките и бях гледан от съдружниците ѝ странно.

Споменатата моделка са опитваше да сваля преди време приятеля ми – мистър Англия, и оттогава беше в „черния“ ми списък. Една от асистентките на домакинята дойде при мен с молба от нейно име да се сдобря със скандинавката и да си правим компания.

Можех да си позволя това великодушие и го направих. Синът ѝ не се отлепи от мен, но това е друга тема“, разказва Минчев в книгата си.

„На следващия ден бях водещ на събитието в новооткрития дом и разполагах със сцена, микрофон и проминентна публика. Пя звездата Бебе Рекса, последвана от млада българска певица, което име ще премълча заради възникналия позор.

Когато Ружа чу първата песен от репертоара ѝ, в компанията на своя съпруг, свекърва, майка, баща и брат, тя ме помоли НЕЗАБАВНО да я сваля от сцената. Трудно е да се обясни как колеги могат да влязат в подобни отношения и категорично отказах да сваля певицата .

Ружа изтича с нейната тъмносиня атлазена дълга рокля, пресегна се от сцената и изкрещя – „Махай се от тук“ . Дълго време успокоявах изпълнителката в подобието на гримьорна, а после танцувахме диво и без задръжки“, разказва още лорда.

„Вечерта беше копие под индиго на баровско парти в Миконос. Група добре изглеждащи младоци ме наобиколиха. Разговорихме си и се оказаха част от One coin екипа на Ружа. Изглеждаха нахъсани, долавях чуждоезичен намек в говора им, очевидно момчета завършили навън или просто прекалили с говоренето на английски.

В няколкото басейна ликуваше доброто настроение, хора се хвърляха в тях с дрехите си, музиката огласяше морето, над което беше самият дом. Беше ми позволено да го разгледам отвътре и впечатлението беше за лукс, поръчван наедро. Тихият и любезен Бьорн само ми показваше бродираните възглавнички с името на Давина.

На закуска, около басейна, с непознато високомерие на масата присъстваше гадател, изповедник или астролог, който казваха – бил много важен за Ружа. Вслушвала се във всичко, което ѝ казвал. Аз пък се надсмивах вътрешно на токата на колана му, изобразяваща логото на Гучи.

Асистентките на Игнатова бяха едни от малкото възпитани девойки и с класа, които познавам и до днес. Те пръскаха сияние наоколо и изглеждаха компетентни. Родителите на Ружа ми се сториха добродушни и семпли хора.

Баща и сам си правеше алкохола и изглеждаше доволен от това. Ружа беше взела неговия матов тен, само че в обстоятелствата на истинска женска красота, която се открои още повече, когато отслабна“, пише той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не е лошо свекървата да живее близо до нас
Next: Майката на Елена се омъжи за бизнесмен, когато тя беше на 62 и тогава спря да общува с дъщеря си и внуците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.