Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Евтин трик превръща постната питка за Бъдни вечер в пухкава наслада
  • Новини

Евтин трик превръща постната питка за Бъдни вечер в пухкава наслада

Иван Димитров Пешев декември 22, 2023
atsddsgdfghfghfgh.png

Напълно сме сигурни, че рецептата, която ще споделим с вас, ще намери място в тефтера на всяка домакиня. Крайният резултат е невероятен.

Питката за Бъдни вечер по тази рецепта е не само постна, вкусна, но и успява да напълни цялата тава. Има една малка тайна, която я прави уникална. Бързаме да я споделим с вас, защото знаем, че всяка домакиня се вълнува изключително много от предстоящите празници и иска ястията на масата да са по-вкусни от всякога. Как да си направим идеалната коледна постна питка ?
Постна питка за Бъдни вечер
Продукти:

2,5 ч.ч брашно
1 супена лъжица олио
2 ч.л. захар
1 ч.л. сода за хляб
1 ч.л. сол
1 и 1/3 ч.ч газирана вода
Смес от семена за поръсване или добавяне към тестото

Начин на приготвяне:

Предполагаме, че вече сте се досетили каква е малката тайна, която превръща обикновената содена питка в мека, пухкава и топяща се в устата питка. Да, това е газираната вода. Без тази съставка не можем да очакваме подобни резултати от нашия шедьовър.

Първото нещо, което трябва да направите, когато приготвяте хляба, е да пресеете брашното. Ако имате повече време, можете да направите това два пъти (а най-добре три). Накрая резултатът ще бъде още по-мек.

Добавете солта и содата към брашното. Оставете малко количество брашно настрана. Ако сте решили да използвате семена в хляба, добавете ги на този етап. Смесете всички съставки и бързо добавете захарта.

Разбъркайте отново и налейте газираната вода. Започнете да месите. Ако хлябът се нуждае от повече брашно, използвайте това, което сте отделили по-рано. Тестото не трябва да е твърдо, но и да не лепне по ръцете при месене.

Време е да преместите питката в тава, която предварително сте застлали с хартия за печене. Не забравяйте да пъхнете паричката и да направите кръстообразен разрез с нож.

Ако пък искате да спазите традицията докрай, отделете малка част от тестото и оформете от нея украса – житен клас, слънце, чепка грозде и други символи на плодородието.

Поръсете с малко брашно и печете в загрята фурна на 220 градуса. Печете 10 минути и след това сменете температурата на 180.

Когато хлябът хване златиста коричка, е време да го извадите от фурната и да го сервирате на масата. Опитайте тази рецепта и сме сигурни, че ще очаровате цялото си семейство, седнало на масата!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандал: Нова тв с шокиращ ход, открадна схемата на bTV и свали от ефир
Next: Не можех да спя по цяла вечер, хъркаше много, докато приятелка не ми каза за този домашен лек, сега спя като бебе

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.