Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Едва ли ще се роди втори Жеков: Фенове и съотборници плачат с глас за легендата
  • Новини

Едва ли ще се роди втори Жеков: Фенове и съотборници плачат с глас за легендата

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2023
fefefasonasonoasn.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

България се прощава с футболната легенда Петър Жеков. Стотици си казаха последно сбогом с големия футболист и го изпратиха в последния му път. Поклонението се проведе в Националния стадион „Васил Левски“.

„Вълшебният стрелец“, „поетът на терена“ – така Петър Жеков ще остане в българската памет и в сърцата на любителите на футбола.

Роден през 1944 година в село Книжовник, той започва професионалния си футболен път едва на 18 години като нападател в димитровградския „Химик“, предава Bulgaria ON AIR.

Година по-късно прави голяма стъпка в кариерата си, подписвайки с „Берое“. Талантът и техниката му го отличават в годините – става голмайстор с „Берое“, както и с ЦСКА. До скоро държи рекорда за най-много попадения – 253.

Петър Жеков става и първият български играч, спечелил „Златна обувка“. Нарежда се до величия като Еузебио и Герд Мюлер, с които по-късно „щракват“ незабравима снимка, показваща първите трима носители на отличието. За футболния свят Жеков винаги ще остане икона.

„88 минути го пазя, една минута, ако не го – веднага гол ми вкара. Ей го, Петьо, изключителен човек“, коментира Кирил Ивков.

По думите на Аспарух Никодимов „едва ли ще се роди втори Жеков“.

Жеков е първият и единствен капитан на български отбор, играл на финал на голям турнир – олимпиадата в Мексико през 1968 г. Той е ключова фигура в едни от най-паметните мигове на „армейците“ на международната футболна сцена – победи над „Барселона“, „Аякс“ и „Атлетико“ (Мадрид).

„Факт е, че той е една от личностите, от които ние сме се вдъхновявали, мечтали сме да се докоснем до него и ще остане като един от най-великите в българския футбол“, категоричен бе бившият футболист на ЦСКА Пламен Марков.

Според Александър Томов днешният печален ден е и повод за спомен за едно велико минало.

Вълшебният стрелец, който със златни букви изписа името си в историята на футбола, ще продължи да живее в сърцата на хиляди българи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 18-годишна участничка в Hell’s Kitchen грабна сърцето на шеф Ангелов и зрителите
Next: Звездите ще изсипят дъжд от пари върху ПЕТ зодии през март – сбъдват се най-смелите им желания

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.