Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Един богаташ реши да обиди учителя пред всички! Отговорът ѝ беше невероятен!
  • Новини

Един богаташ реши да обиди учителя пред всички! Отговорът ѝ беше невероятен!

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
bgasgasodaskdas.png

Група стари приятели се събраха на вечеря. И един от тях, който е станал главен изпълнителен директор реши да обсъди проблема с образованието.

Той започна така „Какво може да научи едно дете от някой, който е решил, че най-добрият вариант за него в този живот е да стане учител“. И за да подчертае своята гледна точка, директно се обърна към една жена и продължи:

– Бони, ти си учител, нали? Кажи ми честно с какво се занимаваш на работа в своята професия?
Бони, която беше позната на всички като много честен и отговорен човек, отговори:

– Искате ли да знаете наистина какво правя?

Не изпускай тези оферти:

(Тя направи кратка пауза и след това започна).

– Карам децата да работят по-усилено, отколкото някога са предполагали, че могат. Дори поставям плюсове до лоши оценки, за да им дам кураж. Принуждавам децата да седят тихо в продължение на 40 минути, докато родителите им не могат да ги накарат дори 5 минути без помощта на думи или по-сурови действия. Наистина ли искате да знаете какво правя?

 

 

 

 

(Тя отново направи пауза и погледна в очите всички на масата.)– Уча децата да бъдат любопитни, да се изненадват. Уча децата да задават въпроси. Уча децата да се извиняват.

Уча децата да уважават себе си и другите и винаги да носят отговорност за своите действия. Научавам ги да пишат, след това ги карам да го правят. Набирането на текст на клавиатура не е всичко. Карам ги да четат, да препрочитат и отново да четат. Карам ги да броят наум, да използват ума си, а не калкулатор.

Превръщам класната стая в едно място, където учениците ми да се чувстват в безопасност. Накрая им давам да разберат, че ако успеят да развият своите таланти, ако работят усърдно и слушат сърцето си, определено ще успеят в живота.

(Бони направи пауза за последен път и продължи.)– Искате ли да знаете какво правя? Обучавам децата Ви и ги подготвям да станат изпълнителни директори, лекари, инженери, добри специалисти в професията, която си изберат. А вие господин изпълнителен директор, с какво се занимавате? Човекът не знаеше какво да отговори.

Извод: Не учете децата си да бъдат богати. Научете ги да бъдат щастливи и да правят разлика между стойностите и стойността на нещата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптикът, който обеща голям сняг за 1 януари, с нова прогноза: Снеговалежи и минус 15 градуса до дни
Next: След като това момиче умира, неговите родители откриват скрита тайна зад огледалото

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.