Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Един и същ кашкавал – 6,65 евро в Лидл Германия, 22 лева в Лидл България
  • Новини

Един и същ кашкавал – 6,65 евро в Лидл Германия, 22 лева в Лидл България

Иван Димитров Пешев март 8, 2023
sfaskfkasdkasldasdo.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Драстична разлика има в цените на един и същи кашкавал, произведен в България и продаван в търговска верига Лидл у нас и Германия. За това алармира в социалните мрежи възмутен потребител и за доказателство приложи снимки.

В Германия килограмът се предлага за 6,65 евро, като опаковка от 750 г струва 4,99 евро. За сравнение – цената на същия продукт в България е съответно 21,99 лв./кг и 16,49 лв. за 750 г. Човекът апелира да се самосезира комисията, която в момента проверява търговските вериги за спекула в цените.

За драстичната разлика в цената на кашкавала в България,

какво съдържа той и какво се укрива от потребителите пък описва в профила си във Фейсбук Милкана Йорданова – управител на мандра в родопското село Смилян и председател на Сдружение „Планинско мляко“. Необходимо е спешно да се изследва дали предлаганият кашкавал се етикетира правилно и дали на опаковките са упоменати всички съставки.

„Ако се внесе по-голяма яснота за производството на два различни продукта, които носят едно и също име – „кашкавал“, ще стане ясно защо цените на този продукт са с такива големи разлики във всички магазини и за много хора буди недоумение, обяснява Милкана Йорданова в поста и уточнява. – Традиционният български продукт „кашкавал“ се произвежда от сурово мляко – краве, овче или биволско. След неговото подсирване и отцеждане от суроватката се пропарва и омесва в топъл солен разтвор. Оформят се различни пити по избор – малки или големи. След 4 или 5 дни се опакова и се оставя да зрее 45-60 дни. След този период е готов за продаване.

Другият вид кашкавал, който неправилно носи това име, се произвежда в страната по нова технология от около 10 години.

Прави се от млечен полуфабрикат – наречен „калиата“,

внесен от Полша, Белгия, Дания и др. страни в замразено състояние. След размразяването и нарязването му той се топи в специални топилки за т.нар. сухо парене. Прибавя се масло или в повечето случаи палмова мазнина, специални емулгаторни соли, вода и всичко това се топи на висока температура, както се прави топено сирене. След това готовата маса се разлива в различни форми, като изстинат и се втвърдят, се опаковат, няма процес на зреене и веднага могат да се продават.

В технологично отношение има съществена разлика и затова следва да се изиска от съответните органи този вид продукт да има различно име от кашкавала. В ценово отношение внасяната „калиата“ е с двойно по-ниска цена от суровото мляко. Това е основната причина да са толкова различни цените на този продукт. Ако се разграничат двата продукта, потребителите ще имат своя информиран избор. И двата продукта при спазване на технологиите им могат да са с добро качество и вкус, но трябва да носят различни имена.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кой е принц Боян Мага и какво е открил в рицарските подземия на Малта проф. Николай Райнов
Next: Маги Халваджиян нанесе съкрушителен удар по Джаферович

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.