Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една бензиностанция в България продава бензин по 2,61 лева на литър! Намира се в
  • Новини

Една бензиностанция в България продава бензин по 2,61 лева на литър! Намира се в

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
bebnbizinains.jpg

Булфото

За месец горивото е поевтиняло средно с 14 стотинки

Бензинът е най-евтин в Ботевград, показва справка в специализирания сайт за цените на горивата в цялата страна fuelo.net, предаде вестник „Труд“

Най-масовото гориво А95 може да се купи срещу 2,61 лева за литър на една от бензиностанциите в града. При това в цената не влиза и отстъпката за лични автомобили от 25 стотинки на литър.

Не изпускай тези оферти:

Когато тя се калкулира шофьорите всъщност плащат по 2,36 лева за литър. Интересно е и че следващите две бензиностанции в страната, в които се продава най-изгодно бензин също са в Ботевград, но в тях горивото се предлага с по 10 стотинки по-скъпо за литър.

Средната цена на бензина в страната е 3,12 лева за литър. Най-скъпо А95 зареждат в Северната промишлена зона на Пловдив – срещу 3,47 лева за литър и в Шабла – 3,3,9 лева за литър.

За месец бензин А95 е поевтинял средно с 14 стотинки за литър или 4,29 на сто, а за последната седмица – с 4 стотинки за литър. В същото време обаче за последната година горивото е увеличило продажната си стойност с 37,44 на сто или 85 стотинки за литър.

И докато бензинът поевтинява, метанът, който се ползва основно от превозвачи, таксита, транспортни фирми и представители на бизнеса продължава да поскъпва.

Средната цена, на която се предлага в страната вече е 5,80 лева за килограм. Поскъпването за последната година на горивото е наистина драстична – с 215,22 на сто или близо 4 лева за килограм. При това според анализаторите метанът ще продължи да поскъпва и занапред. Само за последния месец цената на горивото е увеличена с 46 стотинки за килограм.

Значителни са обаче разликите, при които се предлага на различните бензиностанции метанът. Цената варира от 3,86 лева за килограм до 6,88 лева за килограм или близо 80 на сто разлика. Най-евтино метан може да се зареди в Свиленград (3,86 лв./кг) и Самоков (3,99 лв./кг), а най-скъпо в столичния квартал “Дружба” (6,88 лв./кг) и във Велико Търново (6,69 лв./кг).

Дизелът също е поевтинял, макар и незначително през последната седмица – с 1 стотинка за литър. Средната цена, на която се продава горивото в страната, е 3,36 лева за литър. Тоест с отстъпката от 25 стотинки водачите плащат средно по 3,11 лева за литър. Реално за последната година, спрямо 11 септември 2021 г., дизелът обаче е поскъпнал с 48,67 на сто или 1,10 лева за литър.

Най-евтино дизел можете да заредите в Троян – срещу 3,05 лева за литър и във Велико Търново – 3,08 лева за литър. Най-скъпо горивото се предлага в промишлената зона на Пловдив и в Шабла – по 3,60 лева за литър.

Пропан бутанът също продължава да поевтинява, показват данните на fuelo.net. Средната цена, при която шофьорите могат да го заредят е 1,20 лева за литър. Цената на горивото е намаляла с 1 стотинка за седмица. На годишна база пропан бутанът поскъпва с 2,56 на сто или 3 стотинки. Това е и горивото, което е увеличило цената си най-малко през изминалата година.

Най-евтино газ можете да заредите в Шумен, където пропан бутанът се предлага на цена под левче – за 99 стотинки за литър. В една от бензиностанциите на София пък горивото струва 1,03 лева за литър. Най-скъпо го продават в промишлена зона на Пловдив срещу 1,57 лева за литър.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно за цяла България! Гълъб Донев обяви дали завиваме към Русия! Решихме да
Next: Зрителите бесни на Фермата: Нагласиха срамен разгром на Ангел

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.