Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Една история за живота с Даун: Криско и Цвети показаха сина си за първи път
  • Без категория

Една история за живота с Даун: Криско и Цвети показаха сина си за първи път

Иван Димитров Пешев декември 15, 2024
Screenshot_28

Понякога външният вид лъже. Понякога животът на известните, на онези, които имат хиляди фенове и последователи, карат скъпи коли, имат лъскави дрехи и привидно широка усмивка, всъщност може да е много по-различен.

И да преминават през наистина страшни неща. Да плачат, макар и в скъпи къщи, да изпитват същата безпомощност, която и всеки един от нас изпитва, когато се сблъсква с жестокостта на институциите, на държавата, на смразяващото пренебрежение на онези, които трябва да са подкрепа и помощ, когато даваш живот. Да, това е историята на Цвети, Криско и 3-годишния Даниел – техният син, когото показаха за първи път преди броени минути в подкаста на Станислав Цанов „Напред и нагоре“.

Криско, който е един от идолите на тийнейджърите, който е един от най-заможните артисти в шоубизнеса, посреща второто си дете през 2021 г. Неговата любима Цвети има гладка бременност и безпроблемно раждане. На бял свят се появява малкият Даниел, а само няколко часа след щастливото събитие, родителите чуват наистина ужасяващи неща от екипа на болницата. Детето е с риск за живота. Няколко седмици по-късно става ясно, че Даниел се е появил специален на този свят.

 

Но в нашата държава, когато такова дете се роди, всъщност ти предлагат да го оставиш. Да, точно така – от болницата са предложили на Криско и Цвети да изоставят Даниел и да си продължат живота. Сякаш нищо не е станало, сякаш изобщо не го е имало. Малкият Даниел се ражда със синдром на Даун.

Криско и Цвети са потресени, шокирани и разстроени от тези думи и до днес. Те изтъкват, че за тях синът им е наистина специален, дар от Бога и че именно той е избрал тях за свои родители. 3 години те минават през много трудности, Цвети изживява истински душевен срив, посяга към антидепресанти и посещения при психиатър.

Но истината е, че никой не успява да им помогне напълно. И все пак – Цвети е герой, а самата тя споделя, че винаги когато види майка с дете със специални нужди, очите ѝ се насълзяват, защото знае, че тази майка е истински боец.

Цвети и Криско не се предават, днес те са едни щастливи и подкрепящи родители, а малкият Даниел е истинско ангелче. Малкият Даниел, когото светът сега вижда за първи път. Криско дори има мечта – да създаде най-големия детски център, който да е напълно безплатен за деца със специални нужди.

Continue Reading

Previous: Жестока драма! Бабата на 17 г. Павел каза какви са били последните му думи
Next: Голяма трагедия! Намериха тялото на издирваната 18 г. Илияна, момчето, било с нея, също е мъртво

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.