Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Една отхвърлена от сина си майка проплака: Прости ми, синко, че направих това
  • Новини

Една отхвърлена от сина си майка проплака: Прости ми, синко, че направих това

Иван Димитров Пешев декември 8, 2022
eedndansajneasas.jpg

Уважението към родителите е една от Десетте Божи заповеди. Всеки човек трябва да почита хората, които са го довели на този свят. За съжаление обаче, не всички хора разбират това.

В социалните мрежи се разпространява сърцераздирателната история на една майка, която е била отхвърлена от своя син.
Майката на това момче е била само с едно око. Когато тя го е навестила в училищната стая, неговите съученици са започнали да го засипват с подигравки заради начина, по който е изглеждала майка му.

Момчето е почувствало силен срам и дори неприязън към собствената си майка. То изпитало чувства, които нито едно дете не трябва да изпита към майка си – искало тя да изчезне.

Казало й в очите, че иска да умре!
Бедната женица не отговорило нищо на детето си, само го гледала. Момчето говорило и говорило на майка си, без да помисли нито за миг за нейните чувства.

Не изпускай тези оферти:

След време момчето станало мъж и успяло в живота ти. Мъжът заминал, купил си къща, създал семейство. Бил горд от себе си и щастлив от живота. Един ден майка му отишла да го посети.

Външният й вид обаче уплашил нейните внуци – децата на нейното дете. Тогава тя ги видяла за първи път. Мъжът отново нагрубил майка си, питайки я как смее да идва на прага му и да плаши децата му. Изгонил я най-безцеремонно.

“Сигурно съм сбъркала къщата, простете”, казала бедната старица и си тръгнала.

Скоро след това мъжът получил писмо, че е поканен на годишнина от завършване на училище. Отишъл в родния си град. Поискал да отиде и до родния си дом. Местните хора обаче му казали, че майка му е починала и вече не е сред живите. Предали му писмо, която майка му написала за него.

В него покойната вече жена се извинява, че дошла на прага на дома му и изплашила децата му. Казала, че постоянно мисли за него и е горда от успехите му. Тогава тя разкрива и истината, поради която е с едно око.

Като малък мъжът претърпял инцидент и загубил окото си. Неговата родна майка жертвала едно от нейните очи и го дала на детето си. Но го направила с радост и гордост”.

Така мъжът разбрал, че навремето майка му направила голяма саможертва за него. Саможертва, която само една майка може да направи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази жена разкрива защо все още кърми синът си, който е на 7 годинки
Next: Тъща направи нещо с тортата на младоженците Ани и Влади, което накара мъжа да избяга от сватбата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.