Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Едно от нашите кучета – спасители намери затрупана под отломките жена в Турция
  • Новини

Едно от нашите кучета – спасители намери затрупана под отломките жена в Турция

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2023
kuscjaskcasodkasdoas.jpg

Едно от нашите кучета – спасители намери затрупана под отломките жена в Турция в град Антакия. Това потвърдиха за Нова тв от ПСС.

Същевременно от 7 февруари досега общо 27 доброволци са тръгнали с личен транспорт да помагат. Натам тръгна и единствената офроуд линейка у нас. Днес още 20 доброволци се отправиха към епицентъра на трагедията.

Пътят на първия екип по суша отнема над 30 часа. Пристигат късно снощи и група от 9 спасители излиза на терен.

„Междувременно за да оцелеят в тежките условия, получават помощ и от българска, и от турска страна”, заяви доброволецът Георги Влайков. „Нямам думи да ви изразя възхищението от това, което направихте”, продължава той.

Междувременно преди ден Турция се обръща към Асоциацията на доброволците у нас с пореден зов за помощ. И за броени часове откликват 20 души от цялата страна.

„Това са хора с големи сърца, хора, които имат своите работни места и ежедневни задължения, но те са подготвени за това от години – тренират, обучават се, екипирани са. Има хора, които умеят да работят с въжета, да спасяват с алпийски способ”, разказа Ясен Цветков от Националната асоциация на доброволците.

Сред тях е и Берк Ружди – един от българските лекари, който оставя бялата престилка тук и тръгва към Турция с надежда да подаде ръка на оцелял.

„Това е моят дълг, ако мога да помогна на хората в нашата съседка. Тук се касае за природно бедствие от много голям мащаб и аз лично не мисля, че съм подготвен да видя това, което ни очаква”, заяви Берк Ружди.

Въпреки че не за пръв път е доброволец в кризисна ситуация. Преди 2 години е първият, който влиза в COVID-отделението на болницата в родния му Исперих. И подава ръка на изнемогващите си колеги.

„Работата ми в COVID-отделението в Исперих, защото то беше запълнено до краен предел, ще ми даде някаква представа, опит, подготовка за това, че можем да срещнем доста хора, които ги чака фатален край”, каза Берк Ружди.

Последни думи преди доброволците да отлетят към Истанбул.

„Групата пътува с организиран от турската страна транспорт и ще се върне по същия начин”, обясни Ясен Цветков.

Междувременно двата „Спартана” също са в пълна готовност, за да транспортират медици, спасители и хуманитарна помощ към епицентъра на трусовете в събота.

„Тогава ще бъде извършена ротация на софийския авариен отряд, тогава ще приберем част от нашите колеги от БЧК. Има хуманитарна помощ, която е близко разположена до Враждебна. Надявам се да бъде палетирана навреме, за да можем да предоставим хуманитарна помощ на турската страна”, каза Димитър Стоянов, министър на отбраната.

Continue Reading

Previous: Ще ринат пари с лопатите! Пет зодии стават приказно богати до дни
Next: Есето, с което българин спечели $115 000! Вижте вдъхновяващата му история

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.