Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Едър български зърнопроизводител: Призвани сме да бъдем богати
  • Новини

Едър български зърнопроизводител: Призвани сме да бъдем богати

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2024
sdfbvfdbgffgjhjkhjkhj.png

Йосиф Делгянски е един от най-едрите зърнопроизводител в Южна България. Той е от Раковски. Обработва около 90 000 декара земя в землищата на 10 села в областите Пловдив и Стара Загора, предаде „Пловдив 24“.

В страницата си във фейсбук редовно публикува своите размишления относно протестите на земеделците.

„От няколко дена ми се върти нещо абсурдно в главата и не смятах да го споделям, но понеже момента е много сублимен, ще го направя

Ние, зърнопроизводителите, сме призвани да бъдем богати. Защо?

1. Защото си го извоювахме с много труд, знания и опит. И то в най трудните години, което ни позволи да създадем едни модерни и конкурентни стопанства на световно ниво.

2. Богатството ни позволи в тези дълги периоди от време, когато нашият отрасъл беше неглижиран и никой не искаше да чува за нас, ние да продължаваме да се развиваме и да купуваме нова техника и да вървим със световните тенденции.

3. През тези години добрите стопани успяха да закупят и доста земя. Земя, която е в български ръце, а не в Руските фондове.

Обръщам се към всички парламентарни партии и към настоящите управляващи:

Ако вие не ни помогнете, този баланс на нашето “богатство“ ще бъде нарушен:

„Tова е вече въпрос на национална сигурност. За да отложим фалита, ние ще трябва да продаваме земя. Ако това ви е целта, то ще я постигнете много лесно“.

Когато става въпрос за Националната сигурност на страната, трябва да се взимат нестандартни мерки, дори и бедният да помогне на богатия. А когато богатият премине успешно през изправилите се препятствия, той ще намери начин да се отблагодари и на бедния, и на държавата. Винаги в историята на света бедният е работил за по-богатия.

Какво исках да постигна с тези писания

1. Да поставя въпроса, че нашият отрасъл е стратегически за страната и към него трябва са се отнасят с нужното уважение.

2. Изключително ми е болно, когато чуя по медиите разни анализатори да говорят неща, които не са верни за “зърнарите“. През годините ние успяхме от 25 милиона обработваема земя да я докараме до 38 милиона. Цената на тази земя от 150 лева стигна до 1500.  От необработваема тя стана обработваема и сега собствениците получават рента за нея. Рента от 5 лева в различните райони сега е от 30 до 150 лв. Много може да се пише, но смятам че това е най-важното и хората трябва да го знаят.

Молбата ми е към тези, които се отнасят негативно към нас, е да не гледат само джиповете, които караме. Зад тези джипове стоят нашите съдби и на нашите семейства, които през кампаниите работят 12 – 16 часа и завистливо гледат как техните приятели как чакат да преминат гръцката граница през уикендите и лятото“, пише в профила си във фейсбук Делгянски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте кога ще се пенсионирате според датата на раждане ТАБЛИЦА
Next: Държавен служител е взел 370 000 лева при пенсионирането си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.