Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ексклузивно! Боби Михайлов подаде оставка и обяви нещо неочаквано
  • Новини

Ексклузивно! Боби Михайлов подаде оставка и обяви нещо неочаквано

Иван Димитров Пешев ноември 27, 2023
sdfgkdsfkhkfhkrthrthr.png

Президентът на БФС Борислав Михайлов подаде оставка! Tой изтъкна, че е горд от постигнатото като ръководител на родния футбол, изреждайки какво е направила централата в последните години.

„Изключително горд съм от постигнатото. Работих в ненормални условия. Това са факти и никой не може да ги оспорва. Имате оставката ми!“, каза Михайлов на брифинга в централата на БФС.

„Аз и ръководството на БФС бяхме подложени на нечуван натиск с клевети и лъжи. Въпреки това изпълнихме стратегии за устойчивото развитие на българския футбол. Да, националният отбор не се представи на нивото, на което всички искаме. Всичко останало, което е зависело от мен и БФС, е изпълнено“, подчерта той.

„БФС е една от първите организации с дигитализирано първенство. Въведохме система за развитие на таланти, вършехме всичко в полза на клубовете. Написахме анекс в договора с телевизионните права, с което приходите за клубовете ще нараснат с над 30%“, обясни още Михайлов.

„Инвестирахме време и ресурси в развитието на женския футбол. Продължихме инвестициите в инфраструктурни проекти. Само в последните 2 години бяха направени 19 терена“, добави още той.

„Щяхме да направим повече, ако не се бяхме превърнали в отдушник на българското първенство. Структурата на БФС е съставена от млади и кадърни хора“, подчерта Михайлов.

„Изключително горд съм от постигнатото. Работих в ненормални условия. Това са факти, а срещу фактите никой не може нищо да каже. Няма да отговарям на въпроси. Имате оставката ми, която е благодарение и на вас“, обърна се той към журналистите в залата за пресконференции в БФС.

„Нито един клуб не ми е искал оставката, нито един, а мен ме избират клубовете. И аз ви казах, когато говорихме на събранието, че ме избират не футболните хора, а футболните делегати. Футболът е за феновете, но футболните делегати са тези, които работят ежедневно за футбола и те избират президентът на БФС. Пожелавам да не се намесвате в избора на следващия президент и да бъдете много по-щастливи, отколкото сте били с мен. Благодаря ви, че през цялото време ме държахте във форма“, добави Михайлов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон пред него! Почина едно от най-големите имена във футбола
Next: Участник от Гласът на България взриви мрежата със скандални разкрития за шоуто

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.