Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ексклузивно! Нов завод за милиони дава заплати – мечта. Един град се възползва
  • Новини

Ексклузивно! Нов завод за милиони дава заплати – мечта. Един град се възползва

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2023
sfdghfgjfgjtjyt.png

Тракия икономическа зона е започнала работа по производството на биометан и водород, за захранване на производството. В зоната работят и инвестират множество високотехнологични чуждестранни компании и се очаква впечатляваща инвестиция, това коментира инж. Пламен Панчев, изпълнителен директор на Тракия икономическа зона, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

Тракия икономическа зона е първата въглеродно неутрална индустриална зона в Европа. Немската икономическа медия Handelsblatt на първа страница отбелязва, че Тракия икономическа зона успява да привлече немски фирми и дава платформа за доброто представителство на немски фирми у нас. А Берлинският ежедневник Tagesspiegel сравнява Пловдив с „новия Пекин“, разказа Панчев.

Преди 5 години зоната приема стратегията си за въглеродна неутралност. Тогава те не са уверени, че производството на възобновяема и чиста енергия ще са водещите проекти в зоната, но в момента добрите резултати са факт, заяви той. Секторът на чистата и възобновяемата енергия привлича голям брой инвеститори в района, допълни той.

В зоната се развиват редица нови проекти, един от които е за производството на “е-bike“ (електрически велосипеди) от българска компания. Производството на превозни средства задвижвани от възобновяеми източници е силно застъпено в региона.

Една от най-умните фабрики на Schneider Electric е разположена в зоната, заяви Панчев. Те продължават с нов високотехнологичен проект, информацията около който е конфиденциална, допълни той. Но разкри, че размерът на инвестицията е доста впечатляващ.

Той обясни, че това не са просто инвестирани средства в нов завод, а нови технологии и висококвалифицирани работни места. Относно инвестициите в сектора Панчев каза, че техният размер трябва да се „съобразява“, че това е ново производство и ще изисква квалифицирана работна ръка.

„Все повече бизнесът е активен и все по-добре работи с българските висшите учебни заведения. Ако преди 10 г. констатирахме, че тази връзка (между бизнес и учебни заведения) е много слаба или почти не съществува, в момента имаме съвсем различно състояние на тези взаимоотношения.“

Работата трябва да продължи със сътрудничество с държавата, докато професионалното образование не стане приоритет и да за държавата, няма как да се осигурят нужните кадри за индустрията. Панчев очаква добро сътрудничество с всички институции на централно и местно ниво.

Индустрията предлага добро заплащане на желаещите квалифицирани кадри, тя трябва да се представи като желана дестинация за кариерно развитие в очите на децата, които избират кариерен път и родителите им, обясни гостът. Той допълни, че имаме младо поколение, което допринася за развитието на индустрията.

Компаниите в зоната искат да използват възобновяема енергия на добри пазарни цени. Не малко инвеститори „поглеждат“ вече към водород, сподели Панчев. За това икономическата зона са завършили първите технически проекти за производството на биометан и водород с партньорство със Ситигаз. Това е козът, на който ще разчитат за привличане на инвестиции и развитието на зоната.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Положението излиза извън контрол! Протестиращи пробиха полицията и магистрала Струма е затворена
Next: За да нямате ядове с НАП: Важна информация за промяната от 2 октомври

Последни публикации

  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.