Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ексклузивно! Пуснаха ли Иванчева на свобода?
  • Новини

Ексклузивно! Пуснаха ли Иванчева на свобода?

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
fsdhdfhreererr.jpg

След месеци молби за хапове и изследвания. Прекъсват наказанието на екскметицата, за да влезе в болница.

На свобода е пусната бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева! Осъдената за корупция ексуправничка е изловена от папараците на „България Днес“ да се разхожда до блока си в столичния квартал.

 

Оказва се, че Иванчева нито е помилвана, нито е освободена предсрочно, а 6-годишната й присъда е временно прекъсната. Целта е в рамките на няколко дни бившата кметица да може да мине на изследвания и да обърне внимание на здравето си, за което от месеци настоява пред администрацията на женския затвор в Сливен. От местната прокуратура потвърдиха за вестника, че са спрели наказанието на известната пандизчийка.

 

„Поради здравословен проблем е прекъснато наказанието на Иванчева за 7 дни, за постъпване в болница в София. Проблемът не може да бъде решен на място в Сливен. Към затвора има медицински център със специалисти и техника, но когато е по-сериозен проблемът и изисква намесата на други специалисти, тогава затворниците са извеждани“, посочва говорителят на Окръжната прокуратура в Сливен Ваня Белева-Терзиева. По думите й, когато се прекъсва наказанието по здравословни причини, първо се произнася окръжният прокурор, след което постъпва уведомление и от затвора.

 

Бившата кметица е извън Сливенския затвор, но само за седмица

От затворническата администрация и медицинския център към панделата са длъжни да осигурят медицинско обслужване. Когато има становища на специалисти, че се налага друг вид лечение или изследвания, който затворът не може да осигури, се случва затворниците да бъдат извеждани или временно да се прекъсват присъдите им.

„Около 400 затворнички са, все пак са живи хора – случва се да заболяват. Когато лекарите ни кажат, че има нужда от определено лечение, ние няма как да се противопоставим“, коментират от държавното обвинение.

Поради липсата на лекарства и лечение Иванчева заведе дело срещу затвора, но то беше прекратено от съда. Няколко пъти надзирателите я отвеждат за преглед, включително до София, но той така и не се осъществява. Екскметицата се оплаква от парадонтоза и се опасява, че може да й опадат зъбите. От стреса след ареста тя започва да стиска ченето си и венците й взели да се оголват.

Освен това от години има малък тумор на хипофизата. Заради влиянието му върху хормоните с години Иванчева не можеше да забременее. Затова през 2021 г. се подложи на ин витро от неизвестен донор и се сдоби със сина си Валентин-Александър. Преди дни момченцето стана на година и половина. Детето остава без майка си седмица преди да навърши годинка.

„Кой ще те гледа? Ще мога ли да те взема с мен?“, вайкаше се Десислава, докато опаковаше багажа, когато я отвеждаха за Сливен. В крайна сметка малчуганът остана на грижите на 80-годишната си баба Любка. За месеците оттогава малкият вижда майка си само 2-3 пъти, и то основно през стъкло.

От няколко дни Иванчева е плътно до сина си. Извежда го в близката градинка и го учи да кара колело. Срещата им ще е за кратко, освен ако президентът не реши да помилва бившата кметица. Нейни сподвижници преди месеци пуснаха молба за помилването на Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова. Под подобен призив се подписваха и куп известни личности, сред които певицата Лора Караджова, рапърът Спенс, актьорът Теодор Елмазов и други.

Другата надежда за ексуправничката е да я пуснат предсрочно, но статистиката показва, че обитателките на женския затвор обикновено излежават докрай наказанията си и много рядко са освобождавани от съда.

Иванчева и Петрова се надяват и на бързо решение от Европейския съд по правата на човека в Страсбург, където завеждат дело за нарушени права. Като такива са посочени показният арест пред Спортната палата, публичното оковаване с белезници, неучастието в следствените действия и др.

Дори на първа инстанция спецсъдът прие, че по време на акцията е нарушен принципът за невинност. По закон, когато с решение на ЕСПЧ е установено нарушение, което има съществено значение за наказателното дело, може да се иска неговото възобновяване въпреки присъдата, която вече е в сила.

За спазване правата на известните арестантки се погрижи тогавашният омбудсман Мая Манолова. Заради оплаквания неин екип отиде да инспектира килията към столичния затвор и откри неотварящ се прозорец, липса на светлина и топлина, мръсотия и теснотия.

Сегашният обрат с временното освобождаване на Иванчева отново става след жалби до омбудсмана. Този път близки до окошарената кметица запознават Диана Ковачева с проблема с липсата на лечение и осигуряването на животоспасяващи лекарства. Факт е, че разхлабването на примката съвпада със сътресенията в съдебната власт и освобождаването на главния прокурор Иван Гешев. След акцията по задържане на кметиците той се издига от шеф на спецпрокуратурата до зам. главен и главен прокурор. Преди дни Гешев напуска съдебната система и загатва за влизане в политиката.

Единствена

Доклад на Антикорупционния фонд показва, че по делото „Иванчева“ са единствените осъдителни присъди за корпуция за последните 6 години у нас. При това осъдената е на сравнително ниска публична длъжност – районен кмет на софийски район.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна стихия удари АМ Хемус на входа на София, шофьорите се видяха в чудо
Next: Само най-умните ще забележат какво не е наред в тази картинка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.