Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт алармира: В магазините продават захар, която не се разтваря
  • Новини

Експерт алармира: В магазините продават захар, която не се разтваря

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
sdfvfdbfhgfhjgfjhg.png

Нараства броят на сигналите на потребители, които се оплакват, че бялата кристална захар не се разтваря в чая им. За притеснителната тенденция в последните два месеца разказа д-р Андрей Велчев, председател на сдружението „За достъпна и качествена храна“, пише в. „Телеграф“ .

“Взех една захар. Сложих я в чаша с вода и до сутринта тя си стоеше неразтворена“, сподели наблюденията си от първо лице и самият д-р. Велчев.

„Диабетик се е оплакал, че при падане на кръвната му захар си сложил четири лъжици захар във вода, но без успех, едва когато добавил пета, усетил, че му действа“, сподели председателят още един от сигналите.

По думите му потребители твърдят, че захарта днес няма и тази сладост, която е имала преди. Според Велчев това е притеснително, защото именно тя се влага в други продукти – вафли, шоколади, локуми и др.

Той каза, че е писал до браншовата организация на производителите на захарни изделия за позиция, но оттам до този момент не са отговорили, а това се случва на фона, че за 3 седмици има 5 сигнала от различни градове на страната.

Председателят изрази негодувание защо бизнесът отговаря само когато на вратата им потропат от БАБХ и КЗП, а не когато бъдат потърсени от потребителски организации.
Експертът

Гл. ас. д-р инж. Емилиян Пашамов от Университета по хранителни технологии в Пловдив и бивш директор на захарен завод заяви, че ако части от захарта не се разтварят в течност, то това са някакви примеси, които може да са използвани за нарастване на големината на кристалите. „Захарта се разтваря много добре във вода.

С повишаване на температурата разтворимостта се увеличава, скоростта на разтваряне е по-бърза. Ако нещо не се разтваря, това са други физични примеси“, каза той и успокои, че те не са опасни за здравето на хората, защото са песъчинки.
Сладост

Захарта е приета като еталон и с естествената й сладост се сравняват другите подсладители. „Сладостта й е една и съща, независимо от произхода й, дали е цвеклова, тръстикова. Усещането за различна сладост може да идва от различната големина на кристалите.

В зависимост от това каква е големината на кристалите у някои хора идва усещането за различна сладост“, обясни специалистът.

Той поясни, че колко ще ни е сладко зависи от това какво количество кристали ще попадне върху рецептора ни за сладост, който се намира върху езика.
Кафява захар

Експертът коментира, че по магазините има практика да се продава кафява захар, която е фалшива, защото реално тя е боядисана бяла. „Боядисват я с различни карамели или с меласа. Има опити за фалшифициране“, призна той.

Пашамов посочи, че най-лесно може да разберем дали кафявата захар е боядисана, като я поставим в чаша, на дъното ще останат бели кристали.

„Кристалите на захарозата са винаги бели, те са обвити със сироп, който придава съответния цвят“, подчерта специалистът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спрян за проверка подаде сигнал на 112, че полицаи му искат 100 лв. подкуп, ето какво последва…
Next: Започна се: След Виваком още един мобилен оператор вдига тарифите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.