Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт каза истината: Да изключваме, или да не изключваме климатика, когато не сме вкъщи?
  • Новини

Експерт каза истината: Да изключваме, или да не изключваме климатика, когато не сме вкъщи?

Иван Димитров Пешев януари 17, 2024
adsvcdsfvsdfvfdvfd.png

По правило, когато не сме у дома, не е редно да оставяме каквито и да било включени и работещи уреди. Дори още повече – в подобни случаи, ако например отивате на почивка, дори би било добре, ако изключим захранването от бушона за да избегнем всякакви рискове от аварии.

Какво става, обаче, ако просто отиваме сутрин на работа и ще отсъстваме от дома си за дълъг период от време, но в рамките на деня? Трябва ли да изключим климатика или можем да го оставим да работи?

От гледна точка на безопасност

Оказва се, че климатикът е един от малкото от домашните уреди, които безопасно могат да остават включени, докато ни няма през деня (другият подобен уред са съвременните бойлери, които спокойно могат да поддържат водата топла, без това да създава рискове). В това отношение климатиците, обаче, са просто ненадминати. Те са създадени за да работят безопасно постоянно, дори и когато у дома няма никой, който да ги държи под око.

От гледна точка на икономичност

При включване и изключване съвременните климатици харчат най-много ток, ето защо за вас е най-добре, ако просто оставите уреда да работи докато ви няма у дома. Можете просто да настроите климатика на по-умерени градуси, така че да не работи на пълни обороти, докато ви няма.

За да работят климатиците възможно най-ефективно и икономично трябва да сте добре запознати с тяхната функционалност и да спазвате някои изисквания.

Например правилно зададената температура, температурни колебания в помещението, поддръжка и почистване на климатика ще ви помогнат да намалите до минимум разхода за електроенергия.

Специалистите съветват, че най-правилната експлоатация, е да не спирате климатика през зимата.

Дори да ви се струва странно, консумацията на климатика ще е по-ниска, ако той работи постоянно, отколкото, ако го изключите, докато сте на работа и го включите като се приберете.

Причините са две – първо, избягвате пиковите мощности при стартиране, когато климатика черпи много ресурси, стремейки се бързо да достигне зададената температура и второ, помещението не изстива.

Най-трудно е първоначалното климатизиране, затоплянето на стените и на пода. След като веднъж е достигната желаната температура, оставете на инвертора да регулира оборотите на компресора и да поддържа една постоянна температура в стаята, отколкото всеки път при изстинало помещение да започва първоначалното климатизиране.

Поддържането на вече затоплено помещение отнема много по-малко електроенергия, и не на последно място щади и не амортизира компресора така, както пиковите старт процеси, и то при много ниски температури. Най-доброто решение за климатика през зимата е той да не се изключва, а да се намалява, когато не сте си у дома.

Винаги е по-добре да го оставите на по-ниски градуси отколкото да го изключите. Консумацията на електричество е минимална, а домът Ви няма да изстине.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
Next: Турция с нова тежка забрана: Случи ли се и в България, ще изпищим

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.