Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт каза кой е виновен за случая с Дебора
  • Новини

Експерт каза кой е виновен за случая с Дебора

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
debbqwrasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ние трябва да решим генерално въпроса с домашното насилие, защото това е, което изкарва хората на улицата. Ние трябва да приключим с тази практика „за кокошка няма прошка“. Не може 30 години вече да се опитваме да строим нашето демократично общество. Това заяви дипломатът и експерт по национална сигурност Иван Анчев по случая „Дебора“.

По думите му, за да не се стига до подобни криминални прояви, трябва да се започне още от образованието и семейството. „Тук не можем да виним само МВР. Всеки си има своята вина, но обществото носи също своята вина“, коментира Анчев.

Експертът смята, че системата на вътрешния ред и сигурността трябва да се реформира из основи.

„Да се промени парадигмата – от носенето на служба, в полицейска дейност в полза на обществото. Полицаят трябва да разбере, че единственият негов началник е българският гражданин. Да отиде и да приложи закона в цялата му сила“, подчерта той.

Анчев обясни, че МВР е структура, която е трудна за реформиране.

„Тези добри практики, които са съществуващи и вече са приложени в западните демократични общества, не се прилагат, защото се твърди, че няма ресурс. Най-малкото, ако бъдат освободени всички онези служители, които са пенсионери и взимат и заплата и пенсия и се освободи път на младите служители, ресурс има“, допълни експертът пред Bulgaria ON AIR.

По отношение на предложението за 60 дни съжителство, като условие да се прилага Законът за домашното насилие, той коментира, че това е недомислица.

„Обществото ще се успокои, тогава, когато за всяко едно подобно деяние има съответното наказание и то в кратки срокове. Няма как да има превенция, като няма и наказание“, допълни той.

ВИЖ ОЩЕ: Проговори майката на Дебора. Най-страшните белези

Той смята, че сред превантивните мерки в работата на полицията трябва да залегне регулярно преминаване на служителите на първа линия в Института по психология на МВР за проверка на надеждността и лоялността им.

„Трябва да се рестартира тази система, цялата система за правоохрана. С наличния ресурс можем да се справим“, убеден е Анчев.

Според него има пропуски в подготовката на полицейския състав.

„Добра натренираност, обучение на състава. Не мисля, че се прави както трябва“, заяви той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Михаил Белчев на 77 г.: Нито времето, нито промените можаха да ни разделят с Богдана и Стефан
Next: Днес се подготвяме по специален начин за Успение Богородично

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.