Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт обясни какво ще ни спре да приемем еврото
  • Новини

Експерт обясни какво ще ни спре да приемем еврото

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
sadfdsgdfgfdhfghgf.png

Заложеният дефицит от 3% в план-сметката за догодина ще доведе до нарастване на дълга и лихвите смята икономистът Васил Велев. По думите му това е един от рисковете в бюджета.

„Това води до нарастване на дълга не само в абсолютен размер. Той ще нарастне с близо 30 млрд., съответно лихвите ще нарастнат 4 пъти от 652 млн. на 2 млрд. Това не е безобидно“, изчисли Велев.

 

Според финансиста Левон Хампарцунян България се нарежда сред страните с най-нисък дълг, но в държавните кредите се крият и други рискове.

„Има дисбаланси от типа – държавата взима кредити от външните пазари на 5% и създава индиректно условие ипотеките да бъдат на 2,5%. Това не е устойчива ситуация и би трябвало в един момент ипотеките да поскъпнат. Тези, които взимат днес, нека да бъдат 2,5% или повече, но трябва да бъдат готови, че в един момент ще платят малко повече“, заяви Хампарцумян.

Според Васил Велев добрата новина е, че доходите значително изпреварват инфлацията.

„За трето тримесечие ние сме вторите по ръст на разходите за труд в ЕС – 15,8% втори след Хърватия“, уточни Васил Велев.

Инфлацията за ноември обаче е 5,5% – два пъти по-висока от тази в Ерозоната. Според икономиста именно това ще се окаже препъни-камък към приемането на евровалутата.

„Ние няма да отговорим очевидно на изискванията по отношение на инфлацията. Времето е много малко, февруари трябва да се поиска съответното становище и то да излезе до средата на следващата година“, допълни Велев.

Очаква се през май да стане ясно дали датата за влизането ни в Еврозоната ще бъде през 2025г. или ще бъде отложена отново.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Известният пророк на лейди Даяна: Новата година ще е чудесна за България
Next: От 1 януари: Огромни промени, свързани с пенсиите, за които трябва да знаете

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.