Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт предупреди: Проверете си веднага заплатата за декември, ето защо
  • Новини

Експерт предупреди: Проверете си веднага заплатата за декември, ето защо

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
asdcsadgdsfgsdgfdg.png

Ако сте работили на 24, 25, 26 декември, задължително си проверете заплатата за миналия месец, когато я получите в края на януари. Трябва да имате бонус. Това стана ясно от думите на Атанас Чернаев, директор на Инспекцията по труда в Пловдив.

През изминалата година сме констатирали няколко случая, в които не е било платено трудово възнаграждение, с предвиденото в Кодекса на труда увеличение за работа на официалните празници през годината, каза Чернаев.

 

По думите му проблеми, свързани с допълнителното заплащане на труда и увеличението, което се полага за работа в почивни и празнични дни, не са толкова често срещано явление.

„По-често сигналите с неплащане на трудово възнаграждение са най-вече за неизплащане на последните възнаграждения при напуснали работници. Ако сега ме питате за празниците, които бяха през декември месец, все още сигнали не сме получили за тази година.

Но трябва да е ясно, че трудовите възнаграждения за декември в преобладаващата част ще бъдат получени в края на месец януари. И чак тогава, може би, някои от работниците ще разберат, че не им е изплатено това, което е предвидено в Кодекса на труда“, каза Атанас Чернаев пред „Фокус“.

Той обясни, че за работа на официални празници, каквито в случая бяха 24, 25, 26 декември, както разбира се и 1 януари, макар че той е от новата година, се изплаща трудово възнаграждение със 100% увеличение.

Ако заплащането за 1 час е 15 лв. или 10 лв., то съответно при работа на официален празник, това заплащане за този час трябва да бъде двойно – 20 или 30 лв., в зависимост от продължителността на работата през деня, т.е. трябва да бъде сметнато.

„Не винаги на официалните празници се работи на пълен работен ден. Така че тогава по-често може да се налага да се смята по часове. Иначе, най-грубо казано трябва да се получи двоен надник.

Ако работата на официален празник за работещите се явява и извънреден труд, а извънреден е трудът за всички хора, които работят и се отчитат дневно, т.е. не са на сумирани часове на работното време или работят на ненормиран работен ден, в каквато й да е сфера на икономиката ни, то тази работа в празничните и в почивните дни е извънреден труд, за който се дължи още един път увеличение със 100%.

За тези, които работят на сумирано изчисляване на работното време, единственото, което се полага е увеличението от 100% за работа на официалните празници, тъй като за тях почивните дни са тези в които почиват, работните са тези, в които работят и това е по график.“, каза още Чернаев.

Той обърна внимание и на факта, че 27 декември беше неработен ден, но той реално погледнато не е официален празник, работен ден е защото един от официалните празници се падаше в неделя.

Съгласно Кодекса на труда ако официален празник е в неделя или събота, то следващият работен ден или два работни дни – понеделник или вторник се явява неработен ден. Но при него, ако е извънреден труд, заплащането е като в почивен ден 75% увеличение, или 1,75% над нормата. Това важи за всички официални празници, с изключение на великденските празници, тъй като те по принцип са събота и неделя“, поясни Атанас Чернаев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно предупреждение разпространи българското посолство в Норвегия
Next: Инфарктна ситуация на Летище София, гледката е страшна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.