Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Елвира Георгиева живее в същински дворец-Аристократична обстановка като за царица
  • Новини

Елвира Георгиева живее в същински дворец-Аристократична обстановка като за царица

Иван Димитров Пешев април 29, 2024
vsdfbdfbgdfnffghnnnnn.png

Елвира Георгиева показа в национален ефир в какъв палат за милиони живее със съпруга си – пластичният хирург Николай Георгиев.

Зрителите останаха шокирани от лукса, който лъха от имението на естрадната легенда. Елвира посрещна Деси Банова в огромен зелен двор, а самата къща вътре прилича на дворец.

 

Разбира се, за някои обзавеждането е твърде кичозно и твърдят, че не биха се чувствали добре в такава обстановка.

Но пък на всички ни прави впечатление скъпото обзавеждане, дори и да не е по нашия вкус.

„В този дом има вплетена много хубава енергия, защото е правен с много любов. Затова се казва „Casa Amore“.(Къщата на любовта – б.а.).  Преди години бях в Хисаря и докато медитирах нахлу това чувство, че след време ще имаме дом, който да го нарека така и да има три ангела на герба“, обяснява Елвира.

„След като реших да спра да пея и го оповестих пред света, аз се затворих и започнах да работя много върху себе си. Бившитя ми мъж се занимаваше с духовното и ме запали. Отдадох се изцяло на това да медитирам, да чета такава литература и да правят различни техники.

Имах едни 5-6 години на усамотение и изолация. Но в един моемнт разбрах вътрешно, че съм изпаднала в другата крайност. От светския живот, който ми беше дошъл до гуша – до изолация. Ние идваме на Земята, за да намерим хармонията и баланса. Но това е много трудно и малко хора по света са го постигнали“, допълва тя.

„Тази къща се превърна в сцена на живота. Сблъсках се с много хора, които идваха да работят по нея. Благодарение на тях видях своето отражение. Трудно ми беше да разбирам от някои неща, за които твърдях, че не са женска работа, но така бях поставена от съпруга ми, който също не разбира, и беше редно и аз да поема част от тежестта в семейството“, говори Елвира така, сякаш й тежи този живот на богата съпруга.

По отношение на бившия си съпруг и това, че е запазила добри отношения и сегашният й мъж е приятел с него, тя казва: „И тримата направихме компромиси, за да се случат нещата. Не исках да нараня никого. Исках Влади да продължи да бъде част от моя живот. Ники и Влади се харесаха. Никой не искаше да наранява никого и всъщност станаха много близки. тримата доста дълги години бяхме заедно. Исках ние да се разбираме и го постигнахме. После той си намери половинка и нещата се балансираха.  /show.blitz.bg

Continue Reading

Previous: Голям проблем с лекарствата и нокаут за аптеките обяви Виктор Николаев
Next: Цветът на жълтъка е важен, как да разберем, кое да изхвърлим веднага заради бактерии:

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.