Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ергенът Виктор Стоянов хвърли в ужас Денсинг старс с този разказ
  • Новини

Ергенът Виктор Стоянов хвърли в ужас Денсинг старс с този разказ

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2024
fsdvkfkbkgfbkgfkbgf.png

До старта на новия сезон на „Денсинг старс“ остава съвсем малко, а изненадите в него от страна на новите участници, явно още отсега ще предизвикват интереса. Особено пък, когато те си признават, че нямат нищо общо с танците.

Такъв се оказа случая на Виктор Стоянов, когото зрителите познават от участието му в романтичното риалити „Ергенът“. Сега той се впуска в ново предизвикателство и ще трябва да танцува, дори и да не може.

Гери-Никол отказа на „Денсинг старс“, а причината ще ви шокира

„Притеснявам се, да, защото като бивш спортист съм доста отдаден и осъзнавам, че имам много да уча. С танците съм доникъде. Никога досега не ми се е налагало да танцувам, въпреки че съм бил на много събития, на които са ме карали да танцувам“, призна тази сутрин той в ефира на bTV. И добави нещо, което със сигурност не само ще предизвика редица коментари, но и ще прикове вниманието върху него оттук нататък.

„В клуб танцувам, само когато съм много пиян“, заяви Виктор Стоянов на въпрос не танцува ли поне, когато ходи на клуб. Отговорът му няма как да не заинтригува, предвид, че влиза в танцовално шоу.

„Иначе тренирам по три часа – от понеделник до петък. Не смятам, че напредвам достатъчно в танците, но давам всичко от себе си“, все пак загатна за усилията си той.

„Приех да участвам в „Денсинг старс“, защото много обичам музиката, освен това моята партньорка твърди, че имам усет. Според мен е по-снизходителна, за да запази мотивацията ми. Знам, че тепърва ще вкарват нови стилове и движения, а аз с тези едва се справям. Сигурно ще разсмиват много зрителите.“

На въпрос дали му се е налагало някога да сваля жена с танц, Стоянов заяви: „В живота, за щастие, не ми се е налагало да свалям жени с танци, щеше да бъде интересно. Но винаги съм се възхищавал на хората, които танцуват, и съм искал да се занимавам, но никога не съм го правил. Не съм осъзнавал колко е трудно. Явно не съм се занимавал, защото не съм искал да предприема излишни рискове.“

В „Денсинг старт“ освен Виктор Стоянов, влиза и Папи Ханс, с когото Стоянов се оказа и много добър приятел – двамата наскоро бяха заедно и на почивка в Занзибар. А много скоро ще бъдат и конкуренти.

„С Папи Ханс сме добри приятели и за мен е облекчение, че и той участва в „Денсинг старс“. За разлика от мен обаче, той е много танцувален, отпуска се в ритъма на музиката. С него всяка сутрин тренираме в 6:30 – 7 във фитнеса, после отиваме на уроци по танци и така. Става все по-тежко.“

И за финал Виктор Стоянов открехна малко завесата и за нещо ново, с което вероятно тепърва ще се опитва да впечатли аудиторията – „Снощи късно вечерта се прибрах от Варна, където с Мариан Вълев снимахме едно автомобилно риалити.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Лавина затрупа хора в Боровец, страшно е!
Next: Коя е възрастта, до която жената има нужда от мъж до себе си

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.