Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ергенът двойник с актьори и футболисти. Турска звезда е пълно копие на Евгени Генчев
  • Новини

Ергенът двойник с актьори и футболисти. Турска звезда е пълно копие на Евгени Генчев

Иван Димитров Пешев март 5, 2023
errasgastasgasdd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

С куп популярни двойници се оказа 33-годишният Евгени Генчев, който влезе в ролята на Ергена в новия сезон на шоуто. Актьори, футболисти и модели мязат на къдрокоското с чаровната усмивка.

Най-големият двойник на Ергена е истинска звезда в Турция. Става въпрос за модела и секссимвол Сейит Алп Навруз. Той играе и в някои от най-нашумелите турски сапунени сериали, като проби с „Добри приятели“.

Освен че си приличат двамата с Евгени се оказват и набори. През януари роденият в Истанбул Навруз също навърши 33 години. Мачото може да се похвали, че е излизал с куп красавици в родината си, сред които Мис Турция 2019 Ебру Шам и актрисата Айча Айшин Туран. Евгени е човек на изкуството – виртуоз на пианото, композитор, музикален педагог. Сейит пък пише поезия.

Няколко футболисти също поразително много приличат на Ергена. Един от тях е 30-годишният египетски нападател на „Ливърпул“ Мохамед Салах.

Боксьори от България и чужбина тренират в „Дианабад“ преди „Странджата“

Друг се казва Абдулкудус Атия – вратарят, на когото Кристиано Роналдо вкара 4 гола в един мач в първенството на Саудитска Арабия. Стражът на „Ал Уехда“ все пак е с доста по-буйна коса и Евгени има да го гони по този показател.

В хитовия испански сериал „Новите съседи“ един от любимите образи е този на Хавиер Марото, изигран от актьора Антонио Пагудо. Той е харесван от жените, също както Ергена, а на усмивка го докарва едно към едно. Антонио навърши този месец 46 години.

Първият епизод на „Ергенът“ предизвикал истински смут в семейство от Монтана. Причината е съвсем неочаквана. Оказва се, че мъжът в това семейство има невероятна и очевадна прилика със самия ерген.

„По-голямото ни дете, докато гледаше шоуто и видя ергена, започна да вика „Тате!, Тате!“, обясни Ани Петков. Съпругата му Моника Иванова споделя, че още след първата серия на шоуто нейни близки започват да й пишат.

„Пращаха ми снимки и казваха, че приликата е поразителна – какво прави там и как съм го пуснала да участва“, споделя Моника. Монтанският двойник Ани Петков е бивш футболист, а в момента е зам.-управител на мебелна верига.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Намериха донор за 19-годишната Анита, за която хиляди събраха 180 000 лв. за 3 дни
Next: Ето в кой филм Брус Уилис е получил травмата, която се оказала фатална за здравето му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.