Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ергенът си тръгва сам, майка му не харесала нито едно от момичетата
  • Новини

Ергенът си тръгва сам, майка му не харесала нито едно от момичетата

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
casdvdfvfdsbgfgbgdngh.png

Без избраница си тръгва от предаването “Ергенът“ трескаво търсещият любовта Алек Младенов.

Никоя от 26-те дами, мечтаещи на ръката им да грейне диамантен пръстен, не успя да спечели одобрението на младия предприемач. (По време на снимките той е на 28 г. – бел. ред.). Или по-скоро това на родителите му.

Още преди старта на риалитито от bTV пуснаха кратки откъси от финалните епизоди. На един от кадрите са именно Младенов и майка му. “Според теб татко ще я хареса ли?“, пита с надежда майка си Алек. Въпросът му е съпътстван от дълго мълчание. Отговорът отсреща е кратък, но за сметка на това категоричен.

“Мисля, че не. Не би я одобрил“, казва му тя. Но крайното категорично решение изглежда по-скоро нейно. И така бизнесменът на крехка възраст прави каквото му е казала мама и не дава нито пръстен с диамант, нито сърцето си на никоя от двете финалистки – Надежда Вишева и Магдалена Томова.

Тази лоша за дамите новина не им е съобщена очи в очи, както би било джентълменско, а чрез писмо. Уж за да е по-драматично. Така Наум Шопов влиза освен в ролята на водещ и на лошия вестоносец. По това време Младенов навярно заслужено си почива някъде на остров Родос след всички цветисти епитети и скандали в къщата. Или пък отдавна си е стегнал куфарите за София и се е прибрал у майкини. Предполага се, че срамът не е за него, а за момичетата.

Докато едни показаха целия си женски блясък, заплашвайки с бой съквартирантките си, други прикриваха факта, че са сестри, при това едната от тях обвързана. Влязла в шоуто за морална подкрепа. А трети гледаха на карти и свиреха на хармоника, за да ги хареса ергенът, с което си навлякоха прозвището “вещица“.

Да не избере никое от момичетата, е възможен край и Алек е в правото си да вземе такова решение, в случай че не открие подходящ човек за себе си във вилата на любовта, обясниха от предаването. В предишните сезони и двамата ергени си тръгнаха под ръка с потенциална бъдеща булка – Виктор Стоянов от първия сезон даде пръстен на инфлуенсърката Виктория Капитонова, но след шоуто двамата не продължиха отношенията си.

За истинска победителка тогава се спрягаше напусналата по собствено желание имението в Турция Александра Гърдева. На следващата година пианистът Евгени Генчев пък се събра с обичащата животни Валерия Георгиева. Този път съдбата на ерген №3 е ясна – остава си ерген, пише „24 часа“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна заповед, която касае всички ученици
Next: Всички с пари в 6 банки получават изненада на гишето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.