Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ергенът си тръгва сам, майка му не харесала нито едно от момичетата
  • Новини

Ергенът си тръгва сам, майка му не харесала нито едно от момичетата

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
casdvdfvfdsbgfgbgdngh.png

Без избраница си тръгва от предаването “Ергенът“ трескаво търсещият любовта Алек Младенов.

Никоя от 26-те дами, мечтаещи на ръката им да грейне диамантен пръстен, не успя да спечели одобрението на младия предприемач. (По време на снимките той е на 28 г. – бел. ред.). Или по-скоро това на родителите му.

Още преди старта на риалитито от bTV пуснаха кратки откъси от финалните епизоди. На един от кадрите са именно Младенов и майка му. “Според теб татко ще я хареса ли?“, пита с надежда майка си Алек. Въпросът му е съпътстван от дълго мълчание. Отговорът отсреща е кратък, но за сметка на това категоричен.

“Мисля, че не. Не би я одобрил“, казва му тя. Но крайното категорично решение изглежда по-скоро нейно. И така бизнесменът на крехка възраст прави каквото му е казала мама и не дава нито пръстен с диамант, нито сърцето си на никоя от двете финалистки – Надежда Вишева и Магдалена Томова.

Тази лоша за дамите новина не им е съобщена очи в очи, както би било джентълменско, а чрез писмо. Уж за да е по-драматично. Така Наум Шопов влиза освен в ролята на водещ и на лошия вестоносец. По това време Младенов навярно заслужено си почива някъде на остров Родос след всички цветисти епитети и скандали в къщата. Или пък отдавна си е стегнал куфарите за София и се е прибрал у майкини. Предполага се, че срамът не е за него, а за момичетата.

Докато едни показаха целия си женски блясък, заплашвайки с бой съквартирантките си, други прикриваха факта, че са сестри, при това едната от тях обвързана. Влязла в шоуто за морална подкрепа. А трети гледаха на карти и свиреха на хармоника, за да ги хареса ергенът, с което си навлякоха прозвището “вещица“.

Да не избере никое от момичетата, е възможен край и Алек е в правото си да вземе такова решение, в случай че не открие подходящ човек за себе си във вилата на любовта, обясниха от предаването. В предишните сезони и двамата ергени си тръгнаха под ръка с потенциална бъдеща булка – Виктор Стоянов от първия сезон даде пръстен на инфлуенсърката Виктория Капитонова, но след шоуто двамата не продължиха отношенията си.

За истинска победителка тогава се спрягаше напусналата по собствено желание имението в Турция Александра Гърдева. На следващата година пианистът Евгени Генчев пък се събра с обичащата животни Валерия Георгиева. Този път съдбата на ерген №3 е ясна – остава си ерген, пише „24 часа“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна заповед, която касае всички ученици
Next: Всички с пари в 6 банки получават изненада на гишето

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.