Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ердоган арестува 2 българки за търговия с органи
  • Новини

Ердоган арестува 2 българки за търговия с органи

Иван Димитров Пешев август 1, 2022
erodaogangnagn.jpg

Истанбулската полиция е разкрила група, занимаваща се с нелегална търговия на човешки органи, с участието на две български гражданки, които били арестувани и предадени на съда, откъдето ги изпратили в затвора.

По данни в турския вестник „Сьозджю“ операцията е била предприета по сигнал, че чужди граждани участват в т.н. органна мафия.

След проследяване на сигнала полицията установила фалшифицирани сведения в документите на две български гражданки, D.K.K и M.T.Y. /първата за присаждане, а втората за донор/, подадени в една частна истанбулска болница във връзка с операция по присаждане на бъбрек.

Същите посочвали в документите, че са братовчедки.

Още криминално:

Повдигнаха обвинение на 18-годишен за жестокото убийство в Микрево

Нападнал го с твърд предмет с цел отнемане на пари

Привлякоха към наказателна отговорност обвиняем за смъртта на 82-годишен мъж в с. Микрево.

Около полунощ на 29 юли 2022 г. в двор на къща на ул. „Райна Княгиня“ в с. Микрево, Община Струмяни, бил направен опит за грабеж на 82-годишен мъж. Вследствие на нанесени удари в областта на главата пострадалият починал.

Незабавно след постъпил сигнал е бил извършен оглед на местопроизшествието, претърсване и изземване на вещи и предмети, относими към случая, проведени са разпити на свидетели.

Задържаха двама за убийство с брадва в Благоевградско

Извършителят на деянието е мъж на 18 години. Събрани са доказателства, че заедно с наказателно неотговорно 13-годишно момче той е проникнал в имота на възрастния мъж, докато пострадалият спи.

Нападнал го с твърд предмет с цел отнемане на пари. Не успял да ги намери, след което напуснал местопрестъплението. В селото хората разказват, че жертвата е познавал нападателите си и много често им е помагал. Следващата седмица местните готвят протест.

С постановление на наблюдаващия прокурор 18-годишният е привлечен в качеството на обвиняем и е задържан за срок до 72 часа.

Предстои да бъде внесено в съда искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо него.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестока трагедия с 25-годишна жена! Почина на място след прегазване от кола
Next: Нервите на Лена Бориславова не издържаха, обърна се към Борисов с

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.