Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето го бруталния Тишо, изнасилил малолетна бургазлийка, жена му вкарала жертвата в капана
  • Новини

Ето го бруталния Тишо, изнасилил малолетна бургазлийка, жена му вкарала жертвата в капана

Иван Димитров Пешев април 7, 2022
tshihisoflagman.jpg

40-годишният Тихомир Мавродиев от Ахтопол е бруталният изнасилвач на малолетна бургазлийка, съобщава Флагман.бг.

Както вече съобщихме, жестокото престъпление е извършено през май 2018 година, но за него стана ясно едва преди дни, след като рецидивистът получи 9-годишна присъда от Районния съд в Бургас. Той е имал и помагачка – млада жена, която удряла жертвата и й запушвала устата, за да не крещи по време на сексуалния акт.

Флагман.бг узна още подробности за престъпното деяние на двамата. Помагачката се казва Зана Петкова. Двамата с Тихомир са били гаджета, а с жертвата – приятелки от социалния дом, в който са израснали. Именно Зана е вкарала малолетната бургазлийка в кошмарния капан.

Във фаталния ден 19-годишната тогава Зана (сега 24) поканила приятелката си на гости в апартамент в блок 3 в бургаския „Изгрев“, собственост на Тихомир, където двамата живеели на семейни начала.

Нищо неподозиращото малолетно момиче приело поканата. Първоначално двете момичета са били сами, не след дълго в жилището се появил и Тихомир, който след себе си заключил вратата.

Тогава поведението на Зана коренно се променило. Изведнъж тя станала много агресивна към приятелката си, запушила й устата, започнала да я налага с шамари и юмруци, а гаджето й опрял пистолет в главата на жертвата, за да млъкне и не се съпротивлява.

След неописуемата жестокост малолетното момиче е успяло да избяга. Действало е изключително адекватно, подавайки сигнал в полицията. В повечето случаи на изнасилване жертвите обикновено от срам не смеят да пуснат жалба срещу нападателите си. Бързата реакция на бургазлийката е помогнала на полицаите още тогава да закопчеят двамата насилници.

Те нахлули в апартамента в блок 3 в „Изгрев“, където са открили Зана, а след кратко търсене са намерили и Тихомир – разглобил дивана и се скрил вътре.

40-годишният мъж е с криминално минало. Той е от Ахтопол, където има наследствен бизнес – семейна къща за гости, в която лятото посрещат туристи. От години обаче живее в Бургас, съобщиха за Флагман.бг негови познати.

Зана получи условно наказание от три години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено за срок от пет години, тъй като е с чисто съдебно минало. По информация на Флагман.бг 24-годишната жена скоро е станала майка, което също е смекчаващо вината обстоятелство.

Тихомир и Зана трябва и да заплатят солидарно на пострадалата сумата от 15 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление, като помагачката ще трябва да добави и допълнителни 2 хиляди лева за противозаконното лишаване на пострадалата от свобода.

Момичето вече е навършило пълнолетие, но не е присъствало на делата, за да не се срещнат очи в очи с бруталните престъпници, преобърнали живота й. Тя е била удовлетворена от 9-годишната присъда на насилника.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички го тъсиха от седмици, откриха най-страшното. Почивай в мир, мило дете. Саша, 4 годинки
Next: Зеленски ликува! Какво става в Киев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.